Официално той е филиал на Националната галерия, но на практика не е

Къщата на Андрей Николов е построена преди почти век с множество спестявания и кредит, който скулпторът плаща години наред с пари, спечелени от изкуството си. Изстраданият от художника дом е издигнат по проект на известния български архитект Иван Васильов, разработен по идейни скици на самия Андрей Николов през 1928 г. Тя е своеобразно архитек­турно явление за страната. Заради нейния собственик домът с ателиетата за работа се превръща не просто в средище на софийската бохема, а в образователно средище, в което работят младите тогава, оформящи се под наставничеството на Андрей Николов скулптори като Владимир Гиновски и Иван Варчев. След смъртта на художника с държавно решение, обнародвано на 8 февруари 1968 г., къщата трябва да се обособи в галерия която да покаже творчеството на Андрей Николов. Първият назначен в музея уредник е Мария Овчарова. Тя е натоварена със задачата да организира създаването на експозицията, докато бъдат уредени техническите въпроси със сградата. За съжаление процесът е муден.

Според официалната информация, публикувана на сайта на Националната галерия, къщата е “частично отчуждена през 1974. През 1976 г. синът на скулптора дарява останалата част”. Тоест по смисъла на закона сградата се превръща в публична държавна собственост през 1976 г. Десетките творби на художника са дарени на държавата, като волята на дарителя е те да бъдат част от експозицията в къщата музей. Къща, която в бр. 86 на Държавен вестник от 1979 г. е предложено да бъде обявена за Паметник на културата с национално значение.

В редица официални публикации от 70-те и 80-те години на миналия век е обявено, че къщата музей е факт. Това е записано в каталог “Скулптура” на Националната художествена галерия, подготвен от Лазар Марински през 1975 г., както и във втория том на Енциклопедията на изобразителното изкуство в България от 1987 г. Официално къщата музей съществува като филиал на Националната галерия. Но… нищо подобно. Къщата е само в подготовка да стане музей, тя никога не започва да функционира като галерия според волята на художника и неговите наследници. От официална информация на сайта на Националната галерия знаем, че през 2000 г. с решение на Върховния административен съд части от имота са върнати на наследниците

От публикувана на сайта на Министерството на културата информация от 7 февруари тази година става ясно, че наследникът е успял да си извоюва дори 12/14, или почти 90% собственост от площ­та на най-важното пространство в къщата – Голямото ателие на художника.

Въпреки тези изгубени от държавата битки през 2004 г. злощастната къща музей е отдадена официално за ползване на фондация “Гъливер Клиринг Хауз”, въпреки че фондацията ползва пространството безвъзмездно, но при неясно какви договорни отношения с държавата още от 2000 г. Не е ясно при какви условия Националната галерия и наследникът на Андрей Николов са дали съгласието си за ползването на имота. И така до управлението на Вежди Рашидов, който прие идеята за превръщането на къщата на Андрей Николов в реален музей на скулптора. Дълга битка, която настоящият министър на културата Боил Банов, предвид липсата у него на каквато и да е държавническа мисъл, е на път удобно да пропусне да води. Както удобно пропусна да обжалва решението на съда за Ларгото, ощетило данъкоплатците със 700 000 лева.