През вас какво минава освен дребна злоба – или злоба на дребно

Христо СТОЯНОВ

Захари Карабашлиев се опита да ухапе Вежди Рашидов в “Култура БГ” по БНТ. Подхвърли, че можело да си помисли някой, че миришат на джибри – реплика към интервюто на Вежди Рашидов в неделя. Нямаше да му обърна внимание – нито на насмешливия тон, напомнящ махленска клюкарка, нито на самочувствието му на медийна звезда, нито… Ако не бе започнал да говори минута след това за Витята Пасков. Не е длъжен да знае
отношенията на Виктор Пасков приживе, не е длъжен да знае за средите в “Преводачите”, нито китарата на Витята – с когото дебютирахме в една и съща 1986 година. Виктор с “Невръстни убийс­тва”, аз с “Шепа живот”. Не е длъжно да знае момчето за приятелствата на Виктор, за “Тихия кът” в кафенето на Съюза на писателите на “Ангел Кън­­чев” 5… За запоите и скандалите между нас – да, стигахме и до такива, без да развяваме от медиите своите самочувствия като прани гащи. Или да си мерим това, което е в гащите.

Сега такива приятелства и такива вражди няма. Но ако толкова се интересува от изкуство, това момче можеше да отиде и на изложба на хора, които не харесва. Защото, ако бе отишъл на някоя от изложбите на Вежди, щеше да види единствения скулп­турен портрет на Витята. И не само неговия, защото Вежди направи невероятни портрети на свои съвременници – Васил Сотиров, Витята Пасков, Васил Цонев (Дон Базилио), на Слона, на Ценко Минкин… Как да му обясня, че ние наистина понякога миришехме и на джибри. Аз особено миришех и не го крия – но бяхме бохеми и не тръбяхме из медиите, показвайки своето превъзходство. Расли по сиропиталища като Вежди, аз и Витята на улицата, сираци… Ние бяхме мъже, Захари Карабашлиев. И продължаваме да бъдем. Дори на тези години сме мъжкари и курвенско подхвърляне зад гърба някому няма да се чуе от нас. Ние правехме изкуство,
не интриги и клюки. И независимо от личните си отношения ние продължаваме да уважаваме другите заради това, което правят. Стигали сме до бой с Виктор (няма да разказвам подробности, в “До СтрасТбург и назад” съм го писал), с години не сме си говорили. Но споровете са били литературни и не сме се интересували защо всичките жени на Витята, примерно, си приличаха като близначки. Да. И не сме се клепали, защото това е неговият личен живот. Ти, драги Захария, можеш ли да споменеш поне три скулптури от Вежди, можеш ли да различиш Андрей Николов от Вежди, Чапа от Вежди, Крум Дамянов от Вежди, Старчев от Вежди. Само питам. Заради демонстрираното превъзходство, не за друго. Аз мога да ви кажа на всинца ви по няколко заглавия от книгите ви, мога на всеки от вас да кажа защо не са литература, а ако има такава – защо е литература. Мога да си вдигна задника от Варна, за да видя изложба в София, Бургас, Пловдив – на Светлин Русев, на Вежди Рашидов, на Бойко Колев,на Веселин Дамянов, Валентин Старчев… Правил съм го и ще го правя. При това без да получавам заплата някъде, със собствени средства, без командировъчни – и без да хленча като всинца ви за пари. (Да ти спомена ли как се появихте в медиите, за да кажете, че някой ви бил дал десет хиляди лева, за да отидете до няколко читалища, където един от вас обиждал насъбралите се хора – били селяни и не разбирали от литература. Та те, ако разбираха, нямаше да дойдат да ви гледат сеира. А вървете пак в тези пазарджишки села да видим кой ще дойде без вила и кол. Защото без проект нищо не правите.) Плащам си дизела и отивам да видя. Да си купя книга, да отида на концерт. И ако сега пиша това, пиша го, защото тези неща съм ги видял и са минали през мен. През вас какво минава бе, момчета, освен дребна злоба – или злоба на дребно. Вие имате ли тези приятелства, каквито имахме ние. Нашите приятелства бяха школи. Знаехме се наизуст, преди да се запознаем. Скоро с Емил Попов си говорихме и той не повярва, че си спомням къде и кой ден е била първата му изложба. И с кого.

Скачате срещу Вежди, но колко неща си подарил ти на държавата? Ако бе дошъл в Пловдив на негова изложба – не е задължително на откриването, може и след това, ама извън официалностите няма пък да ви видят – щеше да видиш какво подарява той на Пловдив. Какво е подарил на България. Аз самият съм завещал на родния си град немалката си колекция в която има Майстора, Златю Бояджиев, Тома Трифоновски, Вальо Старчев, Светлин Русев, Бойко Колев, Ивайло Мирчев, Кирил Мескин и още картини и скулптури от поне над сто български художници. Вие дори не знаете какъв кеф е това. Да дариш… Най-скъпото, което имаш… Но скачате и крещите, защото сте неспособни на това. Неспособни сте да защитите някого, освен ако не сте в глутница.

Е, казах ти го. Оправяйте се. Но за мен се оказвате една разглезена шайка от хора, провалящи мечтите на родителите си. Провалили и Бог, защото ви беше сипал талант, но вие решихте да го изтъргувате срещу удобство. Ами толкоз.