Новини Топ — 02 май 2020

Ivan Pantaleev-1A

Театърът продължава да зарибява публиката с по 15-30 минути от хитови спектакли, но някои от тях не изглеждат добре на монитора

Весела КРЪСТЕВА

Иван Панталеев е отказал Народният театър да пуска онлайн откъси от „Neoдачници“ - спектакъла, с който режисьорът, който от години работи в Германия, влезе в афиша на академиците. В първоначалната виртуална програма на водещата ни трупа беше обявено, че публиката може да види 20 минути от хита, високо ценен от познавачите. Но Панталеев не се съгласил - заради основателното съмнение в задължителното качество на подобно излъчване и вероятно заради усложненията, които биха могли да възникват с авторските права. И ако тукашните колеги на Иван едва ли могат да протестират срещу уеб фриволностите с постановките им, които в съответната степен са собственост на Народния, то той несъмнено няма никакви мераци за експерименти.

Панталеев, който от десетилетия подписва продукции в Европа, а в Германия е основна фигура в Дойчес Театър и „Фолксбюне“, е бил категорично против онлайн откъсите, се говори в гилдията. В момента той е в Берлин, очаквайки извънредното положение у нас да приключи и да се прибере в София за възстановителни репетиции на „Капитал/на/ грешка“ отново в Народния. Премиерата беше насрочена за конкретна дата, която падна заради обявяването на пандемията. Във версията по пиесата „Казимир и Каролине“ на Йодьон фон Хорват участват почти всички актьори от „Neoдачници“ - Юлиан Вергов, Радена Вълканова, Теодора Духовникова, Александра Василева, Стефания Колева, Иван Юруков, Рашко Младенов, Христо Петков. Големите отсъстващи са Николай Урумов и Владо Карамазов, а новите в екипа са Велислав Павлов, който покрай „Откраднат живот“ най-после получи отдавна заслужената си известност, и младокът Димитър Николов, набрал скорост също в киното, въпреки че за сцената го откри самият Мариус Куркински. След като дълго време се колебаеше дали да не продължи с базирането върху руската класика, за да отскочи към съвременните драматурзи, сега Панталеев се кани да зашемети театралите с нещо наистина необикновено – сюжет, който стига до 2150 година.

Разбира се, той уточнява, че всичко това е през призмата на Вярата, Надеждата и Любовта, но така или иначе става дума за сливането на биологията и нанотехнологиите в името на човешкото безсмъртие. Пантелеев обаче нямало да дълбае толкова в конкретиката, колкото в „широкото и емоционално наситено поле за мислене, където не разказът е водещ, а комплексите от теми и интуитивните връзки между тях“. „В центъра на това пространство отново стои актьорът и работи за мига на общност, за онзи момент на контакт със зрителя, когато преживяното заедно става по-важно от поуката, която можем да извлечем от него. И тъй както безработицата е основният катализатор на работния пазар, а недоимъкът проправя пътя на капитала, така и изневярата остава най-мощният стимул в любовта“, коментира Иван Пантелеев.

След като стана ясно, че няма да гледаме поне малко от „Neoдачници“, първият откъс беше от „Дивата патица“ от Ибсен в интерпретация на Крис Шарков. Изживяването беше повече от разочароващо - нищо не се чуваше, нищо не се виждаше на камерната сцена. Дори майсторите Валентин Ганев, Иван Бърнев и Цветан Алексиев изглеждаха смущаващо безпомощни в „парчето“ театър. Шефът на Народния Мариус Донкин може би е бил окуражен от резултатите на 27 март, когато - според данните от стрийминга - 10 000-15 000 са гледали онлайн „Опит за летене“ на Йордан Радичков. Но уви! Следващите обявени 15-30-минутки са от „Братя Карамазови“ – на 24 април, „Калигула“ – на 27 април, „Любовникът“ на 30 април, „Един безумен ден – втора част“ - на 3 май. Ако ще ги гледат подрастващи, които тепърва трябва да осъзнаят колко велико изкуство е театърът, не се знае дали тези акции няма да имат обратен ефект. Неслучайно шефът на Сатирата Калин Сърменов и директорът на Военния театър Мирослав Пашов са категорично „против“ онлайн представленията.

Те са нож с две остриета, твърдят и двамата врели и кипели в занаята артисти. Това признава и тарторът в Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Защото в нашенския вариант не говорим за грандиозните проекти на Би Би Си, като „Макбет“ с Кенет Брана или „Хамлет“ с Бенедикт Къмбърбач, снимани с няколко камери специално за NT Live. Нито пък за мащабните оперни зрелища, за които феновете плащат. Няма съмнение, че ако онлайн изкуството се превърне в стабилна индустрия, правилата ще се променят и ще има билети. Но докато това стане, не бива да се сваля гардът. Елтън Джон, Лейди Гага, „Ролинг Стоунс“ и цялата стара и нова гвардия правят концерти от домовете си, но във всеки от тях имат студиа за милиони, а наш Орлин Павлов пее от гаража - мило, но само толкова.

Засега несъмнен онлайн успех е най-вече „Черното пиле“ - прочутият моноспектакъл на Мариус Куркински. Неговият продуцент Кирил Кирилов го пусна срещу цена от 7,98 лева в рамките на 72 часа - гледанията са много хиляди. Зрелищен е и „Апокриф“ на „Сфумато“ – с младия, гол, строен и секси Владо Пенев

но спектакълът е сниман за БНТ, така че усещането е по-различно. Прилични са постановките на Малък градски театър „Зад канала“ „Когато дъждът спря“ и „Дама пика“, но гледанията бяха малко. Пламен Карталов се хвали с онлайн зрителите на Софийската опера и балет, цитирайки респектиращи цифри. Всичко това обаче не е на живо - както беше през март първото събитие в този неочакван и неволен жанр, създаден от общинската трупа „Възраждане“ - театър без публика с директна онлайн транслация. Тогава цялата атмосфера около „Вуйчо Ваньо“ беше много еуфорична, но бързо беше осъзнато, че екипът няма как да спазва социална дистанция, докато осъществява продукцията.

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>