Новини Топ — 29 април 2020

T.Moskov-1

Стефан Москов (Теди) е легендарен режисьор, който тази година ще празнува 60-годишен юбилей. Основател и режисьор е на театър Ла Страда“, автор на хитовото тв шоу „Улицата“, отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 г. Поставя пиеси в български и чуждестранни театри. Носител е на наградата „Златен век“.

Колкото по-скоро станем маймуни, толкова по-добре за света

Интервю на Мария ПЕТКОВА

- Кои са най-големите ви тревоги в днешната ситуация? Какво мислите за извънредните мерки, за конспиративните теории и т.н.?

- Един падал от небостъргач и на всеки етаж си викал: Дотук добре! В момента всички сме като него. Поне аз! Радвам се на настоящата минута и не мисля за следващата. Животът ми се състои от ведри едноминутки. Колкото до конспиративните теории, тях ги обичат нереализиралите се конспиратори. Според смешника в мен по-лесно е да се залови и дресира хищник звяр, отколкото вирус. А и доста световни медици твърдят, че той е продукт не на разработки, а на мутации. Аз също смятам, че след като сме равни пред Създателя, всеки, дори вирусът има право на възходящо развитие. Дано ние спечелим в надпреварата! „Ние“ казах от името на хората, а не на смешниците. Но смешникът също е човек, той също звучи гордо, въпреки че сега повечето неща звучат болно. Май най-болно звучи моралът. А болен ли е той, разболява се и всичко наоколо. За да разведри атмосферата, смешникът в мен отново ще се обади: Вече няма да се празнува Трифон зарезан, а Трифон заразен, което идва да покаже, че пак в алкохола ще търсим изхода. Наздраве! А тия, които пред свети Трифон предпочитат свети Валентин, нека си измислят някакъв свети Карантин и да си го честват и вчесват! Но шегите тук са неуместни. Не мисля, а спазвам извънредните мерки. Да спазваш, без да мислиш, e по-безопасно от това да мислиш, без да спазваш. Освен това спестява недоволството от изпълняване на ограничения. А и от мислене. Изряден съм – дланите ми се протриха от дезинфектанти. А под маската слагам антибактериални мокри кърпички и на 5 минути ги сменям, защото спиртът изветрява, а влажната среда кани всеки вирус на разгул. Така се тъпча с витамини и имуностимуланти, че сигурно ще си повредя бъбреците! За да не правя реклама, не казах фирмата на производителите на имуностимулантите, марката на антибактериалните кърпички и името на вируса. А колкото до отговора на последния ви въпрос – какво мисля за „и т.н“. „Тъ-нъто“ винаги ми е било най-трудно. Все се чудя, защо да го има и в каква посока да е това „нататък“. А след „нататък“ ще има ли „по- нататък“ и „още по-нататък“? И докога с това „нататък“? Кога най после ще дойде „дотук“? Дотук и толкоз!

- Как ви се отразява стоенето вкъщи? С какво се занимавате, разкажете как минава един ваш ден.

T.Moskov-2

- Въпреки че в 22-ра гимназия още през 1978 г. завърших електромонтаж, чак сега дойде времето чрез специалността си да реализирам себе си. Почувствах се проводник (използвам думата като символ). Проводник в изолация! Изолиран, но проводник. ДНК-то ми явно е двойна спирала от жици. Проводник на какво съм и към кого съм, все още не ми е ясно. Изяснявам го в момента. С други думи - „търся си крушката“. А сега – сериозно! Имам харддиск със 150 филма. Това са около 300 часа, или 50 дни по три филма на ден. Ако ги намаля до два на ден, стават 75 дни – някъде до средата на лятото. Имам и да чета всичките книги, за които съм лъгал, че съм ги чел (с тия лъжи и изпитите си във ВИТИЗ успях да взема). Ще ги прочета не само от гузна съвест, а и защото сънувах такъв кошмар: Театралите ще държат изпит по обща култура за излизане от карантината. Скъсаните ще ги оставят под карантина във временната професия, която са били принудени да упражняват, за да не умрат от глад. Спомням си с усмивка за „шлосера интелигент Полесов“, но това е друга тема! „Режисьорът  каналджия“ също не ми звучи лошо! Още повече че съм работил вече „задканалджия“ в театър „Зад канала“. В момента дописвам и пиеса за студентите си актьори в Пловдивския университет. Започнах да я пиша заедно с тях, така че сам ми е скучно. Но бягайки от скуката, стигнах до друг един текст за писане. Няма да казвам точно какъв, за да не ми го урочасат.

- Ако извънредната ситуация е като лакмус за българите, кои техни качества и недостатъци изпъкват най-вече?

- Говоря за началото на извънредната ситуация: май за първи път българите се чувстваме заедно (макар и на 2 метра разстояние един от друг). Своеобразна солидарност витае из въздуха. Някаква обща смиреност се чете в очите на хората (слава богу, маските прикриват останалите части от лицата). Очите ми искрят от това което виждат, но ушите ми „клепват“ от приказките, които чуват. „Побъркаха народа“ ме проглушава отвсякъде!? Много обичаме някой все да ни тормози. По този начин се окичваме с ореола на страдалци – клети роби пет века и пр. Ние сме с тежки „три синджира“… на ракията, не на врата ни. Страдането явно ни обединява, а „съединението прави силата“. А силата под карантина не е сила, така че всеки да си търси къде да я складира, за да не му „изветрее“! Или да я затвори в буре и да чака „да ферментира“! Ех, какви метафори измъдрих! Знам и други.

- Като съдим по социалните мрежи, които преливат от вицове, смешни текстове и картинки, изглежда сякаш това е най-веселата пандемия. За какво говори това? Имате ли любими сред тях?

- Тъй като не съм, нито риба, нито рибар, не се ловя в мрежи, било то и социални, нито хвърлям такива. Радвам се на изобретателността на някои клипове и на доста от вицовете. Но какво от това? Не помага. Дори донякъде дразни, защото се изхабяват чудесни идеи. Те се обричат, ако по-късно се реализират професионално, да напомнят единствено за днешните неприятности и да останат завинаги свързани с тях.

T.Moskov-3

- Как виждате бъдещето на изкуствата и културата у нас? Имате ли ваш план за оцеляване?

- Понеже съм „на възраст“, не гледам в бъдещето, а в миналото и си давам сметка за издръжливостта на нашата култура. Не са успели да я сломят нито чуждите присъствия, нито в по-ново време цензурата, в още по-ново – лансирането на послушните, придружено с манипулиране и унижаване на създателите й. Няма да я сломи и вирусът. Може само да я „зарази“ по някакъв начин. Да пренасочи тематиката й към бедствия и катастрофи например. В най-добрия случай наши Оруел и Уелс ще се появят на хоризонта. Аз съм по- близо до Бокачо, тъй че „няма да се вредя“. Няма и да мога да напиша или поставя „чумни истории“ като неговия „Декамерон“. Не ме бива толкова.

- Ако зависеше от вас, какво бихте направили за творците в тази извънредна ситуация, а и по принцип?

- Бих ги пренасочил към друга дейност! Ха-ха, хак ни е! Хак ни е, защото творецът се познава в извънредна ситуация. В нея той не трябва да чака друг да твори вместо него (държавата или творческите съюзи например). Ще трябва да си го твори сам. Най- лесно ще е на художниците – ще си нарисуват пари и готово! Екшън артистите пък ще оберат някоя банка и ще се оттеглят в държави, откъдето няма екстрадиция. Театралите на свободна практика ще се озорим. Нека! Нека, нека… дърниците да му мислят! Живях преди в някакъв историко-фантастичен филм, днес живея в научнофантастичен такъв. Дано не стане катастрофично- апокалиптично-нефантастичен! Не искам да правя мрачни прогнози! Много ме бива в това…

- Мислите ли, че хората ще излязат променени от сегашната криза и как? Ще бъде ли светът друг? Вас променя ли ви по някакъв начин?

- Ще се въздържа да кажа каквото и да било, за да не се окаже след време, че съм бил прекалено глупав. Пак ще шегаджийствам: в първата четвърт на миналия век никой не е излязъл от испанската болест проговорил испански или променен по друг чудодеен начин. Край на шегата: човешкият вид е непроменим (не го промени дори жертвата, направена за него от Бог). Да се надяваме, че всяко чудо за три: дни, седмици, месеца и т.н. И това ще мине - казват по-патилите. Оптимистите казват: вече отминава. А песимистите казват, че още не е дошло. А аз сгреших – човешкият вид е променим… към лошото! Да живее деволюцията! Колкото по-скоро станем маймуни, толкова по-добре за света!

- Тази година навършвате 60, каква е равносметката? Над какво размишлявате? Съжалявате ли за нещо? Какво най-много ви радва дотук? За какво мечтаете?

- Не се гордея с това, което съм направил, не се и радвам много-много, а съм някак си спокоен. Подсказах някаква посока в кукления, после и в драматичния театър. В телевизионното шоу – също. Вече имам и ученици и тук пак ще се обади смешникът, за да поясни с какво се занимавам в момента: експериментирам в строго секретна научна лаборатория върху възможността човек да се нахрани само докато гледа към прасето, вместо да го коли, готви и яде. Тъй като знам, че вашите читатели могат да пазят тайна, ще издам точното местонахождение на лабораторията. Тя е една за цял свят и се намира много близо до Видин и Ахтопол и е замаскирана като бунище. Влиза се, като дръпнеш син найлонов плик за лявата дръжка, надуеш и после спукаш розов такъв, стъпчеш консерва с цаца и ритнеш изгоряла електрическа крушка. Тогава се отваря люк с форма на капак на тоалетна чиния. Часовоят ще те пусне да влезеш само ако размахваш скъсан чорап, танцуваш ръченица и пееш определена оперна ария. Арията се сменя от команден център на всеки 20 минути, така че трябва да уцелиш точното време за твоята. Разписанието на ариите го знаят само двама тамплиери, но те не знаят, че го знаят, и трябва да бъдат подложени на специална хипноза от трима масони, за да го издадат. В експеримента, който провеждам, съм на косъм от това да премахна необходимостта от убиване на животни с цел наяждане, защото осъществих уникална мастурбация (хранителна): поглеждаш обекта на изяждане, мляскаш, преглъщаш и си сит! Така изяденият няма да подозира, че е изяден, и весело ще си квичи, блее, мучи, кудкудяка или чурулика. Ако е маруля, ще размахва листа на вятъра и ще лети. При такъв вид ядене човек няма да има нужда и от изхождане - дърветата ще престанат да се изсичат за тоалетна хартия (за друга хартия отдавна не се изсичат) и глобалното затопляне ще спре. Ще започне друго затопляне не само между хората, а и между останалите живи същества. Човек и животно ще се заобичат и ще народят кентавърчета, русалчици и кой знае още какви смесици. Свиньо-човек например! Много съм близо до всичко това. Ще го постигна до ден-два, три-четири века. Да съм жив и здрав! (Не само аз.)

- Кой е най-трудният момент в живота, през който сте минали?

T.Moskov-4

- Повечето от репетициите ми са невъобразимо трудни (въпреки че театърът ми изглежда „лекичък“). Когато си почивам, пък бездействието ми е още по-трудно. Изпитвам еднакви трудности и докато правя театър, и докато го гледам. Но най ми е труден характерът! Това да съм по цял ден със себе си е изтощително за мен и най-вече за тези, които са с мен.

- Цитирате някъде думи на баща си, че е твърде лесно да бъдем тъжни… Нашето поколение по-разглезено ли е? Вас какво ви спасява от тъгата и ви дава опора в трудни моменти?

- Това са думи на Блез Сандрар, които баща ми, Бог да го прости, е цитирал в свой бележник. На мен лично тъгата ми харесва. И тя ме харесва. В някаква взаимност сме. Имам афинитет към клоунадата, а тъгата по нещо ми прилича на белия клоун. Той на арената никога не е сам, винаги е в дует със самотата – една много специална „клоунеса“. Опора в трудните моменти неизменно ми е давала шегата. Изненадващо и незнайно откъде в критични моменти, започна ли да се олюлявам, тя идва да ме подпомогне. Подпирайки се на нея, се сдобивам с мощ, подобна на тази на гиганта Антей, допиращ се до майка си богинята Земя. Докато лежах парализиран след 45 дни кома в болница в Германия, разсмивах всички лекари и пациенти. Един път ми се случи да разсмея и хора на погребение. Покойникът беше широко скроен човек, трябва да ми е простил, светла му памет!

- В какво вярвате?

- В наглостта. В подлостта. В примитивността. В агресивността. В това, че те са изграждали всички видове човешки общества до днес. И в това, че никога не са били побеждавани, от никой рицар, от никакви съществуващи религии, от никакви идеологии и от всякакъв вид правосъдия. Търся нещо, по-скоро някой извън семейния и приятелския ми кръг, който да ме разколебае. А, намерих го!… Чакай, обърни се да те видя! О, извинявайте, припознах се!

- Разкажете на читателите ни някои весели случки, които си припомняте.

T.Moskov-5

1. При тая случка от трима участници двама много се смяха: веднъж със Сашо Морфов излъгахме Симон Шварц, че е спечелил от тотото. Той ни беше помолил да му запишем числата от телевизията, но ние му бяхме видели фиша предварително и му написахме неговите числа. Тъй като Мони Шварц е достатъчно интелигентен, за да се отнася с подозрение към добрите вести, още в първата трета от времето, което беше отделил за радост, разбра, че трябва да си спести останалите две трети. Познайте, кои бяха двамата смеещи се! Действието ни тогава (беше много отдавна) като че ли ни подсказа вида театър, който щяхме да създаваме по-късно (поне аз). А именно да лъжем този, който е дошъл да го гледа, че е „спечелил“, че е някой друг, че живота му е прекрасен… и в края да му „хакваме един тупаник под лъжичката“ и да го пускаме да се прибира с градския транспорт.

2. Още по-отдавна карах колата на баща ми по подбалканския път с Лео Капон и Кръстьо Лафазанов. Бяхме състуденти във ВИТИЗ. Имаше сняг и мъгла, но аз карах бясно. Баща ми ме беше тренирал в двора на училището да се въртя с жигулито на снега, без да губя управлението на автомобила. Учудвах се, че шофьорът зад нас не изостава. Явно беше много добър или луд за да кара с моята скорост. Неочаквано към фаровете му се прибавиха сигнални светлини и сирени… Другарят милиционер, уплашен от скоростта, с която го бях принудил да ме задмине, беше толкова стреснат, че не знаеше с какво да започне. Изведнъж Лео Капон, който изглеждаше по-възрастен от мен, скочи, удари ми един шамар и изрева: „Дай си книжката!“ „Защо бе, тате?“ - проплаках аз. Докато милиционерът се чудеше какво става, Лео грабна книжката ми, хвърли я на земята, почна да скача върху нея с викове: „Няма да я видиш повече!“. И я изрита в храсталаците. „Съветвайте го бе, другари, ще ви убие някъде!“ - промълви старшината и си тръгна замислен.

- Кой е любимият ви виц?

Много са, защото необяснимото винаги ме е привличало. Какво е необяснимо във вица ли? Необяснимо е как възниква, кой всъщност го създава, защо никой не се интересува от автора му, а и защо той не се самоизтъква като такъв… Шири се някакво общо мнение, че вицовете са колективно творчество. Макар и да го практикувам, не вярвам в колективното творчество. Вярвам в създаването на колективна среда, благоприятна за покълването на идеите на можещия да измисля, а той винаги е един (най-много двама). И че тази обща среда също се създава от един (най-много двама). Иначе защо ще е режисьорската професия? Не мога да дам отговор на този въпрос, още съм начинаещ… Може би съм най-дълго начинаещият режисьор в света.

- Следите ли изявите на колегите си по интернет? Препоръчвате ли някои от тях? Мислите ли и вие за подобно нещо?

- Не! Не и на втория въпрос. Колкото до третия – нека отмине „пикът“, пък тогава ще му мислим за творчество. Може би като се успокоим малко, нещата ще тръгнат от само себе си. Христо Киров – собственикът на „Сити Марк Арт Център“ има идеи по този въпрос, но нека изчакаме още малко! Не ми се иска още да се сбогувам с традиционния театър и да тръгвам към някакъв компютърен. Това е все едно твой близък роднина да легне болен, а ти, вместо да се грижиш за него, да го смениш с друг…

- Кои са първите неща, които ще направите, след като бъде отменено извънредното положение?

- Смешникът в мен: Ще отпразнувам седемдесетата годишнина на БНТ (сега сме 60-ата).

Глупавият смешник: Или осемдесетата!

Разколебалият се смешник: Ще си потърся работа. Ако не в телевизията, то в някой „оцелял“ театър. Програмите на театрите (стига да има такива) ще са се пренаредили и ще гледам да се вместя в някоя пролука. Ще имам и едно наум за възможност от възникване на други такива кризи и ще пренаредя приоритетите си. Не че вече не съм ги пренаредил. А ако още са ми останали спестявания, бих тръгнал да пътувам. Защо ли съм толкова искрен с вас? Я да свършваме, преди да се е появило четвъртото ми аз!

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>