Прочутият Христо Явашев-Кристо пак се подигра с родината си. Роденият в Габрово артист чества 80-годишнината си в културния ни център в Прага. Там бе наредена изложба от плакати, подписани от Кристо и покойната му съпруга Жан-Клод. Те са дарени от арт тандема на Художествената академия в София, но няма да бъдат показани в столицата ни. В експозицията бяха изложени студентски етюди на Христо Явашев, както и някои от най-известните проекти на двойката, сред които „Завеса в долината” (1972), „Чадърите” (1991), „Опакованият Райхстаг” (1995), „Портите”(2005).

Ако се върнем 130 години назад във времето, сигурно по прашните софийски или пловдивски улички щяхме да срещнем един чех, който е дошъл в следосовобожденска България, за да помага на бартята славяни. Става дума за видния педагог и живописец Ян Вацлав Мърквичка, който дава най-добрите 40 години от живота си за България. Оставя ненадминати живописни платна у нас, участва в създаването на художественото училище и става създател на новото българско изобразително изкуство. Прибира се в Чехия, за да си отиде от този свят все пак в родината си.

Паралелът е подходящ тъкмо днес, когато дори по случай достолепния си юбилей известният артист Кристо не се върна в родината, а отиде в Прага. Демонстрирайки абсолютното си пренебрежение към страната, преподавателите си от създадената от Мърквичка академия и историята на прочутия си род. В този род има куп достойни хора. Дядо му е академик Анани Явашов, открил руините на древния римски град Абритус. Баща му Владимир Явашев е талатлив инженер, а леля му Дора Явашева е съпруга на видния български политик Иван Багрянов. Самият Кристо учи в нашата академия в класа на Дечко Узунов до 1953 година, а 4 години по-късно емигрира и се превръща в световна знаменитост с опаковането на сгради, мостове, паркове и реки.

От години е известно, че Кристо отказва да говори на майчиния си език, който може и да е забравил. И по никакъв повод не иска кракът му да стъпи на родна земя. Брат му, актьорът Анани Явашев, често му гостува отвъд океана, а след това разказва в интервюта как живее световният гений. Версиите за прекъсната връзка на Кристо с България са най-разнообразни. Мнозина упрекват съпругата му Жан-Клод, която имаше силно влияние върху художника, за виновничка мъжът й да загърби България. Други обясняват, че творецът бил обиден на родината си заради скандали покрай реституцията на имоти в Габрово, които фамилията е притежавала. Трети твърдят, че художникът се нервирал, защото държавата отказала да плати застраховка за творбите му, когато преди години се бил навил да направи изложба у нас.

Каквито и да са причините, поведението на Кристо е възмутително. Възможно е и да е бил излъган с имоти, може да е сърдит на държавата, но е абсурдно да се откаже от родината си. С публичното си нежелание да го свързват въобще с България, той унижава страната.

И други велики артисти са били обидени от отношението към тях в България. Николай Гяуров пожела да бъде погребан в Модена, защото се чувстваше забравен в страната си. Но никога не забрави корена си. Както и Борис Христов, който сигурно е имал повече основание от Кристо да се чувства засегнат. Навремето комунистите му забраняват да присъства на погребението на баща си. Въпреки това нито той, нито Гена Димитрова или Райна Кабаиванска са произнесли дума срещу България.

Кристо може и да се държи като космополит и да бъде харесван от феновете на модернизма, но той не заслужава почит в страната, където се е родил. Абсурдно е да го възвеличаваме, след като се отнася към нас с иронично пренебрежение. Може да е голям творец, но мрази родината си. Именно това никога няма да го направи велик. За разлика от Мърквичка, който тръгва от Прага, за да остане завинаги в сърцата на българите.