Големият френски колекционер, търговец на картини и галерист Амброаз Волар е най-добрият разказвач за времето на художниците от края на XIX и началото на XX век във Франция. От спомените на Волар възкръсват майстори, белязали с имената си една наистина славна епоха на изкуството. Дали повдига завесата на наякоя от тайните, свързани с раждането на знаменит шедьовър, или разказва обикновена случка с Мане, Дега, Моне, Реньоар, Сисле, Сезан или Тулуз Лотрек Волар успява да приближи до нас тези велики хора. Спомените на Волар хвърлят светлина върху епохата, нравите и характерите на художниците. Той основава първата си галерия през 1894 г. – 8 години след последната изложба на импресионистите и определя тази година за годината на най-големия разцвет на импресионистите. Връщам се към Волар, защото се сещам за един много смешен негов разказ. Художникът Джон Луис Браун разкрива някои тънкости при рисуването на голи тела и отношението на авторите към моделите. Така за великия Дега Браун твърди, че никак не се церемонял с моделите си и ги карал да заемат всевъзможни пози. Но когато става дума за голи модели Браун през смях разказва друга случка: “Един ден отидох у Анри Арпини*. Показа ми пейзажите си, после ми прошепна с тайнствен вид: “Елате с мене” и ме заведе в спалнята си. В леглото му, обърнато с гръб към нас, спеше разкошна жена. “Гледайте – рече Арпини и откри две чудно красиви полукълба. – Намирате ли, че това може да съблазни един художник?…И като я покри отново, добави: “За мене не съществува друго освен пейзажът.”

* Анри Жозеф Арпини е един от най-значимите пейзажисти на Франция, творил в онези години. Той е роден през 1819 и живее до 97-годишна възраст – 1916 г. Преклонението  му пред красотите на родината е знаменателно. Днес картините му са в най-големите световни музеи и са истинска колекционерска рядкост.

Не ни остава нищо друго освен да ви препоръчаме да се радвате на неповторимите пейзажи на България. Тук красотите не са по-малко.