Паметник на Георги Марков щръкна в градинката на столичния площад „Журналист“, за да ни покаже, че социалистическият реализъм в изкуството ще пребъде. Това се случи пред възхитените погледи и аплодисментите на президентите антикомунисти Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев. Ако писателят-дисидент беше жив, сигурно щеше учтиво да помоли скулптора Данко Данков да не се хаби излишно. Освен като прекрасен белетрист, Георги Марков е известен естет, който никога не е бил равнодушен към това, което правят най-големите автори в изобразителното ни изкуство. Писателят е почитател на големия художник и бохем Генко Генков, на Димитър Казаков – Нерон и Иван Кирков. Това са трима от знаковите живописци на онова размирно поколение, изгряло със своя талант през 60-те години на миналия век.

През далечната 1961 година скулпторката Ива Хаджиева осъществява една от мечтите си и нейният паметник на Митко Палаузов е открит пред Второ основно училище „Неофит Рилски“ в Габрово. На монумента 13-годишното дете-партизанче е изобразено с пистолет в едната ръка. Георги Марков едва ли е предполагал, че 53 години по-късно неговата фигура ще се издигне в паметник, който досущ ще заприлича на този в Града на хумора и сатирата. Вместо пистолета на партизанчето, писателят носи книга под мишница. Така авторът Данков в духа на реализма праща директно послание към заниманията на героя си. Друг е въпросът, че скулпторът очевидно не е успял в реалистичното пресъздаване на писателя. Портретът е изключително слаб, без да са хванати характера и духа на Георги Марков, а физическите прилики са спорни. Мащабът също не е уцелен. Не е ясно защо фигурата е толкова голяма и е в убийствен дисонанс със скромната натура на писателя-дисидент. Въобще цялата продукция прилича повече на надгробен кич, отколкото на произведение на изкуството, което би трябвало да радва поколения напред. В подобни случаи човек си задава въпроса не беше ли по-добре да се постави билборд със снимката на Георги Марков вместо този образец на нескопсоното съчетание между обществена поръчка, лошо изпълнение и още по-трагичното й интегриране в средата. В случая единственото, което ще запомним, е рязането на лентичката и присъствието на съпругата на убития писател Анабел на събитието.