Скулпторът Валентин Старчев може да осъди столичната община за десетки милиони, ако от кметството решат да съборят паметника пред НДК. Това гласят законите, които защитават авторските права. Единствено творецът, който е спечелил конкурса за създаването на монумента, може да реши каква да е съдбата на творбата. Това поставя в твърде деликатна ситуация всички критиции на паметника, които през последните години са се активизирали след започналото му саморазрушаване.

Паметникът „1300 години България“ до НДК в столицата, от създаването си през 1981 г. до днешна дата, продължава да е обект на нездравсловни дискусии. След откриването му бившият първи партиен и държавен ръководител Тодор Живков заявява, че не го харесва и дори кара шофьорите си да не минават край него, за да не го гледа. Оценката на правешкия естет е масовизирана с няколко недотам прилични вица, които не върви да бъдат тиражирани. В същото време световни интелектуалци като Херберт фон Караян не скриват възторга си от компрозицията, обявявайки я за шедьовър на европейския авангардизъм. Фотографът на Пиер Карден снима забележителна фотосесия на паметника, с която печели престижни награди.

Построен на мястото на казармите на Първа софийска пехотна дивизия, където са се намирали паметните плочи с имената на близо 4000 български войници, днес монументът се руши със страшна сила и е опасен за гражданите. Трите архитектурни тела, символизиращи героичното минало на българския народ, са в окаяно състояние. Това отприщи десетки дискусии, в които днешните последователи на Татовата естетика със стръв обясняваха как веднъж завинаги паметникът трябва да бъде унищожен.

Впрочем плочите от гранитната облицовка започват да падат още през 1985 г., а в годините след политическите промени паметникът е изоставен и започва да се руши. Околните му пространства се превръщат в обществена тоалетна, а криптата става свърталище на наркомани и бездомници. Откраднати са бронзовите букви, с които в подножието на монумента са изписани годините 681, 1944, 1981, както и част от фигурата на работника. Демонтирани са електрическата инсталация и нощното осветление. След 1989 година паметникът е оставен без поддръжка и започва да се руши. Обявен твърде фриволно за един от символите на социализма в страната, той е подлаган и на различни форми на вандализъм.

Отприщената енергия срещу монумента предизвика и нова вълна груби атаки срещу проф. Валентин Старчев, който е автор на скулпторната композиция. Това става в навечерието на 80-годишнината на скулптора. В този тежък момент зад колегата си застава  и министърът на културата Вежди Рашидов, който смята, че не авторът е съсипал паметника, а продължилата години наред безстопанственост на общината. В същото време Хартата за правата на човека и законодателството също защитават правата на всички творци.

„Знаейки, че нямат никакви възможности да съборят паметника, юристите на общината сигурно са посъветвали ръководството й да не предприема нищо – смята Вежди Рашидов. – Единствено авторът, в случая Валентин Старчев, може да реши съдбата на творбата. Според мен най-интелигентният изход е общината да помогне на автора и да му даде възможност да вземе своето категорично решение, свързано със съдбата на паметника. Така Старчев ще може да предложи нов вариант за изграждането на нов вид монумент или архитектурно-пластичен проект, който ще бъде много по-евтин и здрав, отколкото възстановяването на стария.Това би било коретно и достойно, както за общината, така и за запазване достойнството на тозци голям български автор. От друга страна, центърът на София ще е в най-угледен вид, защото нашият град кандидатства за столица на европейската култура през 2019 г.“

Друг е въпросът до колко компетентни са тези, които предлагат паметникът незабавно да се събори. „Властите трябва да поемат своите отговорности и функции, а не обществото да се ангажира по сайтове и чатове да еректира върху неща, които не са от компетентността на обикновените граждани. Нека всеки да върши своята работа и да се откажем от публичната художествена самодейност“, призовава Вежди Рашидов. Министърът на културата смята, че монументът пред НДК в никакъв случай не трябва да се възприема като възхвала на социализма, а е изграден като символ на духовното развитие на българина в неговата 1300- годишна история. „Той беше твърде модерно за времето си и за тогавашните разбирания решение, което аз като специалист адмирирам“, допълва Рашидов.