Проф. Валентин Старчев е роден 1935 г. в Стара Загора. Завършва скулптура в Художествената академия при проф. Марко Марков. Работи в областта на монументалната скулптура, кавалентната скулптура, малката пластика. Автор е на паметниците “1300 години България” пред НДК, “На съпротивата” в Бургас, „Хан Тервел“ в гр. Тервел, монументалната пластика „Гълъби“ в Осака, бюст-паметниците на Пенчо Славейков и Капитан Петко Войвода в Италия, както и още десетки други паметници и бюстове. Негови скулптурни творби се намират в редица галерии и частни колекции в България, Италия, САЩ, Холандия, Белгия, Япония, Франция, Австрия.
- Проф. Старчев, в каква зависимост са битът и изкуството?
- Създаването на изкуство е не само професионална култура, а реакция на твореца към цялостната обкръжаваща среда. Творческата личност е изключително чувствителна и реагира във всички посоки – бит, социални отношения, политически напрежения, морална свобода и какво ли още не. Но не е без значение битът, като атмосфера за творчество в смисъл на материални възможности за живот и творческа реализация. Битът може да потисне, а може и да стимулира твореца, въпрос на амбиция.
- Може ли да се каже, че днес българските творци изживяват най-тежките си дни?
- Тежки са дните, в които живеем и се отразяват на творчеството. Липсата на достатъчни средства блокира програми за мащабни проекти, работи се инцидентно, пристрастно, политизирано.
- Какви са сравненията с годините на социализма?
- Годините, в които работеха българските творци преди 10 ноември могат да бъдат разглеждани от няколко редуващи се етапа. Имам предвид началният елементарен тематичен политически подход, който с времето и политическите събития разтвори ъгъла на разсъждението в творческите процеси. Възможността за информация за световното развитие в изкуството оказа своето влияние. В това време се изградиха много творци със сериозни творчески проблеми, които работят активно и днес.
- Има ли политически цвят изкуството?
- Творецът волю или неволю реагира на цялостната житейска обстановка. Той не е откъсната клетка, безчувствена и самозадоволяваща се. Политическото напрежение създава позиция, която се забива в съзнанието и косвено влияе на творчеството. То е част от философията на днешното развитие, част от авангарда, то е амбиция на съвестта и морала.
- Омръзна ли ви да давате интервюта за паметника пред НДК?
- Сложихте пръст в раната. Всяко мое произведение е част от моя живот и тудно ще престана да се боря за наго. Боря се за да бъдат разбрани важни неща за монументалните паметници. Те са паметници защото са построени в ПАМЕТ на значими събития, значими годишнини, значими личности, за геройски загинали люде и всичко това свързано с понятието БЪЛГАРИЯ. Пред тези произведения трябва да се прекланяме, да откриваме смисъла на тяхното послание, да възпитаваме поколенията, да разберем историята си, а не да трупаме политически дивиденти – като ги унищожаваме. За паметника пред НДК се изработи тезата, че гражданите не го желаят. Не се отчете, че всяка нова творческа проява носи нови пластически стойности, над които човек трябва да се замисли и да ги уважава – въпрос на образование, интелигентност и морал.
- Не опитват ли някои чиновници да демонстрират активност на гърба на творците и за сметка на изкуството?
- Чиновниците или слушат, ако някой ги командва, или се амбицират за кариерен растеж. Жалко е ако не се доверяват на творците, не анализират проблема и ако го поставят на политическа, популистка основа. Тежко на изкуството.
- В Закона за авторските права се казва, че само създателят на една творба може да прави изменения по нея, да я унищожава, или да я мести. Рискуват ли от Столична община да загубят милиони, ако им заведете дело за паметника пред НДК?
- Аз не се боря да спечеля пари, а да възстановя паметника заради неговата мисия. Не бих се конфронтирал с общината, все още очаквам нормално цивилизовано решение, а то е разговор с мен като автор. Направих предварителни проучвания за посоката, в която би могло да се развие едно съвременно реновиране.
- Късопаметен ли е българинът, като се има предвид колко паметници стават обект на атаки от страна на хора със съмнителна ценностна система?
- Изграждането на паметник е сложна творческа дейност. Тя е плод на дългогодишна работа, професионализъм, творчески път, пластични проблеми, а обикновеният зрител е далеч от тях и нормалният човек трябва внимателно да подхожда към оценките, които дава. Циничното ругаене не е цивилизован начин на оценка. Събарянето на паметници наистина е вандализъм, талибанщина, зачеркване на идеи, отрязъци от историческо време, унищожаване на творчески присъствия в културната ни история. Днес археолозите денонощно търсят да открият някакъв артефакт за да сглобят нашата културна история, а други искат да унищожават. Жалко.
- Някои казват, че в тежки времена се правят най- големите шедьоври. Подкрепяте ли подобна теза?
- В тежките времена творците са най-чувствителни. Реагират болезнено, искат да бъдат чути, стават борбени и се раждат силни произведения. Все пак е въпрос на вътрешна сила и на психика.
- Върху какво работите сега?
- Обмислям нещо по-далечно – изложба следващата година – нови неща, нови посоки.
- Кой съвременен българин заслужава паметник?
- Не си представям паметник на жив българин. Паметник се прави за един достойно изживян живот.
- Какъв е пътят на една творба към вечността?
- Да носи в себе си морални стойности, да е в крак с времето, да решава нови художествено-пластични проблеми. И ще остане за поколенията.
- Живеете ли с усещането за непреходност?
- Страхувам се от такава оценка, тя се дава с времето.
- Идва ли талантливо поколение от скулптори?
- Всяко време, макар и бавно, трупа автори с творчески потенциал, преди всичко млади творци, интелигентни, навлезли в съвременните пластически изяви, които са все още трудно възприемани от публиката, но са носители на ново мислене.
- Като бивш лекоатлет и спортист има ли състезание между отделните скулптори и художници?
- Не съм уверен, че творческите амбиции са плод на състезание. Те са много различни, бягания в различни писти и посоки. Всеки къса своята финална лента.
Свързани публикации

За Васка Емануилова и приятелите й в Париж
февруари 04, 2021
Скулпторът Данко Данков ни показа Георги Марков като Митко Палаузов
декември 17, 2014
Вежди Рашидов: Не унижавайте Валентин Старчев!
декември 17, 2014
Ало, прокуратурата: Ограбиха Националната галерия
ноември 03, 2014
МАРГАРИТ ЦАНЕВ – МАРГО
ноември 03, 2014
Скандал! НСО пази Роден от журналисти
юни 10, 2014
Вежди Рашидов: Никога не е късно да емигрираш
юни 02, 2014
Животът на Величко Минеков в изложбата “Пътят”
май 13, 2014
Захари Иванов ни отвежда в царството на керамиката
април 24, 2014