Албум с оригинални графики на Илия Бешков е хит на френския антикварен пазар повече от половин век след отпечатването му в Париж. Скъпоценната книга вижда бял свят благодарение на Богомил Райнов, който от 1953 г. в продължение на близо 7 години е културно аташе във френската столица. Там се заражда идеята Бешков да бъде показан на френската публика. А това представяне и до днес си остава една от малкото срещи на света с българското изкуство. Сед 45 години затворени врати за художниците ни към западните галерии и последвали още 25 години на непроменени закони нашите художници продължават да са енигма за западния свят, а постиженията им в голямата си часто остават за местна консумация. Затова пробивът на Илия Бешков, осъществен по инициатива на Богомил Райнов, е нещо невиждано за български художник, което продължава да е събитие. Но всичо по реда си.

По онова време Богомил Райнов има вече забележителна колекция от приятелства и добри познанства в средите на световния елит. Писатели като Франсоа Мориак, Жан-Пол Сартр, Луи Арагон, Луи Мерл, Тристан Цара, Жан-Пиер Шаброл, Клод Роа, художници от калибъра на Франс Мазарел, Марсел Громер, Жан Карзу, Марсел Жимон, Борис Таслицки, Жан Ефел, изкуствоведи като Клод Роже-Маркс, Франсин Журден, Жорж Бесон, Кристиан Зервос, видни творци от света на театъра, киното и музиката като Жерар Филип, Жан Вилар, Жан-Луи Баро, Мадлен Рено, Мишел Симон, Морис Роне, Жо Дасен, Клод Отан-Лара, Луи Дакен, Жорж Брасенс са част от всекидневието на нашия забележителен естет и писател. Именно тези контакти позволяват на Богомил Райнов да осъществи своеобразен износ на българска култура във Франция. Макар и малки пробивите зад Желязната завеса в ония години на Студената война са равностойни на подвиг. Така или иначе френските читатели се запознават с наши автори като Георги Караславов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев.

За днешната читающа публика сигурно изглежда наивно, но в истинско събитие се превръща гостуването на фолклорния ансамбъл „Филип Кутев“ в Париж. Благодарение приятелството на Богомил с изтъкнатия писател, публицист и драматург Жорж Сориа и неговата импресарска фирма ансамбълът е ангажиран да представи българския фолклор във Франция. Зрелището е импозантно дори за столица като Париж, която е виждала много, ама наистина много. Съставът на ансамбъла надхвърлящ сто човека показва спектакъла си на огромната за онова време сцена Пале дьо Шайо в зала, побираща над 3000 зрители. Знатното множество от маркизи, сенатори и светски знаменитости изпраща с бурни аплодисменти ансамбъла. Аплаузите на хората в смокинги и копринени рокли, които се водят най-капризната публика, са красноречиви за това, което се случва. Всичко това в онова хладновато време на сталинския култ, грижливо поддържан у нас от българския вариант на диктатор Вълко Червенков.

В исторически план обаче изданието на албум с оригинални графики на Бешков е може би най-значимото постижение на българската култура зад граница. Всичко тръгва случайно и от едно запознанство по време на търг в Париж. Богомил Райнов се сблъсква с д-р Манюел Брюкер при наддаването за офорта на Жул Паскин „Пепеляшка“. За тази случка нашият писател разказва: „Брюкер вдигна цената така, че аз бях принуден да се отдръпна и да се задоволя с някаква литография на Стайнлейн. По-късно, когато прибирахме находките си, французинът промърмори шеговито: – Аз се оказах по-голям почитател на Паскин от вас. – Във всеки случай се оказахте по-заможен. Разменифме още няколко думи по повод на търга, а заедно с тях и визитните си картички.- А, сега разбирам интереса ви към Паскин – рече докторът, установил, че съм българин.“

Лекар по професия и колекционер по увлечение, Брюкер е издател на свръхлуксозни албуми с гравюри на модерни художници в тиражи от по 200 броя. „Издавам само творби на световноизвестни автори. Ако обаче успеете да ме заинтригувате с някой майстор от висок ранг, бихме могли да говорим“, подава топката към Райнов докторът.

Знаейки, че подобни въпроси не се решават с говорене, Богомил Райнов вади от чантата си двайсетина снимки на рисунки от Илия Бешков. Докато ги разглежда, Брюкер сумти и накрая изстрелва: „Изключителен рисувач!“

Така албумът на Бешков вижда бял свят. Очеркът за художника  пише самият Богомил Райнов. Предговорът е дело на най-солидния френски изкуствовед Жорж Бесон, притежател на изключителна сбирка от платна на Реноар, Жонкинд, Бонар, Марке и други творци от същия ранг.

Издателят д-р Брюкер не само е представител на тежката аристокрация, но и абонатите за албумите му са от висока категория. Съмненията, че не всички творби на Бешков ще се харесат заради политическите си послания, бързо са опровергани. „Купувачите на моите албуми с графики се интересуват главно от художествените качества на гравюрите, а не от темата. В противен случай към политическата сатира на Жорж Грос, ужасиите на Гойя и шаржовете на Домие нямаше да има никакво отношение“, заявява Брюкер.

Днес книгата е истинска колекционерска находка в парижките антиквариати. А за събитието ни подсещат няколкото екземпляра от изданието, които са преминали българската граница от запад на изток още в началото на 60-те.