Тодор Панайотов (1927-1989) е роден в София. Завършва графика и илюстрация в Художествената академия при Илия Бешков. Работи основно в техниките офорт, акватинта, литография, гваш, креда, темпера. Прилага новаторски подход към графиката, комбинирайки я с фотографии и цветове. В картините му силно са застъпени историческата тематика, пейзажите и морето. Над започнатия през 1960 година цикъл „Български жени“ работи до края на живота си, като непрекъснато го обновява. Илюстрира и много книги, сред които детски книги, “Тютюн” на Димитър Димов, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, “Под игото” на Иван Вазов. От 1953 година датират участията му в ОХИ и изложби на книгата в България, както и представителните изложби на българско изкуство зад граница — Белград, Берлин, Будапеща, Букурещ, Варшава, Виена, Делхи, Мексико, Мишколц, Москва, Пекин, Прага, Токио. Взема участие в биеналетата на графиката в Краков, Лиеж, Лугано, Любляна, Милуз, Сау Паулу, Флоренция, Фрехен, Хайделберг. Самостоятелни изложби организира в Пловдив, Русе, Сливен, София, както и в Арецо, Грац, Берлин, Флоренция, Шверин. Носител е на награди за графика от международните биеналета в Сау Паулу (1963) и Краков (1968), на международната изложба на книгоизкуството в Лайпциг (1968). През 1972 година му е връчена наградата на СБХ за графика на името на Веселин Стайков.