Стефан Иванов (25.12.1875 – 14.06.1951) е роден в село Бяла Речка, Монтанско. Завършва живопис в Рисувалното училище при проф. Иван Мърквичка. Само четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев и много други наши художници. През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Ранните му творби са основно пейзажи и портрети, предимно еднофигурни и на млади жени. Някои от портретите са рисувани на открито. Градските пейзажи изобразяват трудния живот на българина – мизерия, печал и угнетеност струи от тях. Меланхолични са и образите в портретите му. Двугодишният престой на Иванов в Париж. през 1925-27 г. е повратна точка в творчеството му. Променя се живописната му концепция, творбите му стават по-зрели и майсторски, по-богати на нюанси и далеч по-колоритни. Продължава да работи в портретния жанр, но същевременно първи в България въвежда жанра на голото тяло. Другият жанр, който Стефан Иванов разработва през целия си творчески път, е иконописът. Прави проекти за мозайки и рисува стенописите на софийските църкви “Света Петка”, “Свети Седмочисленици”, както и на храм-паметника “Александър Невски”.