Светлин Русев е роден на 14 юни 1933 г. в село Върбица, Плевенско. Завършва живопис през 1959 г. в класа на проф. Дечко Узунов. През 1977 г. става професор. От 2003 г. е действителен член на БАН и академик. Получава златен медал от Комитета за култура и първа награда от СБХ на Първата младежка изложба в София (1961). Димитровска награда (1968) за композицията “Клетва”. Творец с ярко и самобитно дарование, Русев се изявява успешно в кавалетната и монументалната живопис, в рисунката. В областта на фигуралната композиция е автор на значителни произведения с трудова, социална и историческа тематика, в които със средствата на задълбочено художествено обобщение, ясна, конструктивно изградена форма, точна рисунка и монохромен колорит създава художествени образи с монументално внушение – “Жена с хляб” (1961), “Пред разстрел” (1963), “Хляб” (1965), “Клетва” (1966, в Националната художествена галерия), “Жажда” (1962, Художествена галерия в Русе), “Прощаване с Патриарх Евтимий” (1968, Художествена галерия във Велико Търново), “Ден последен” (1972, Художествена галерия в Самоков), “Самуиловите войни” (1975, Художествена галерия във Велико Търново), “Ястребино – Урок по история” (Художествена галерия в Търговище), “Пробуждане” (1978, в Националната художествена галерия), “Светлина и мрак” (1978, Художествена галерия в Плевен), “Очакване“ (1984, 1987) и “Краят на войната” (1980, в Националната художествена галерия), “Размисъл” (1985), “Краят на деня” (1985), “Старчески дом” (1986, в Софийска градска художестена галерия), “Русе – кеят” (1988, в Художествена галерия в Плевен), “Вярата” (1988), “Предчувствие” (1992) “Пиета” (1996), “Преддверието на храма” (1997, в колекция Юго Вутен), цикъл “Приют” (2001), “Цивилизационният избор” (2003), “Сън в черно и зелено” (2005, в колекция Юго Вутен). Създава редица портрети с проникновена психологическа характеристика и високо майсторство в пресъздаването на типажа – портрети на Богомил Райнов (1970), Кирил Петров (1971), Васка Емануилова (1975), Николай Райнов (1978), Нешка Робева (1986), Йордан Радичков (1987), Ванга (1989, 1994, 1997), Барака (2003), “Майка ми” (1970, 1992, 1994), “Баща ми” (1982, 1992), “Автопортрет” (1988) и др. Пейзажите му са изпълнени в колоритни хармонии, които свидетелстват за неподправен усет към българската природа и архитектура. Използва експресивните функции на цвета за създаване на психологическа среда и изразяване на трайни душевни състояния. С изискано живописно чувство се отличават и натюрмортите на Русев. През 70-те и 80-те години на ХХ в. Създава цикъла “Българки”. С много изящност и естетически усет са рисунките му на голи тела. Създава и монументални произведения: Художествена украса на Централната гара в София (1975), Народния дворец на културата (1981), в църквата “Андрей Първозваний” в Св. Елена, САЩ (1992), стенописите и олтарните образи в църквата “Света Петка” (1994) в местността Рупите и др. Член на Есенния салон в Париж и салона “Ника-Кай” в Токио. Член на Академията за изкуства в Русия, член-кореспондент на Кюнстлерхаус във Виена и на академия Медичи и Фламандската кралска академия. Участва активно в художествения живот на страната не само като художник, но и с редица обществени ангажименти, откривания на изложби, материали в периодичния печат, средствата за масова информация и др. Депутат във VІІ Велико народно събрание (1990). Автор на монографии. Дарява личната си колекция от класическо и съвременно българско изкуство на град Плевен (1984), открива “Ателие-колекция Светлин Русев” в София (2005). Светлин Русев е човекът-епоха през последните 50 години в българското изобразително изкуство. Благодарение на личните му усилия, твърдата му позиция пред управляващите от всички партии и правителства, заради моралните му и човешки качества много български художници получават помощ от държавата и заслужено внимание и признание. Естет, ерудит и колекционер от голям мащаб, Светлин работи по 48 часа в денонощие, за да твори и да организира стотици изложби у нас и в чужбина.