Георги Чапкънов е роден на 24 януари 1943 г. в село Вълчидол, Варненско. Приятелите го наричат Чапа. Завършва Художестваната гимназия “Илия Петров” в София при Петър Рамаданов. После завършва скулптура в Художествената академия при проф. Иван Мандов и специализира в Париж. В периода 1972-1985 г. е асистент, а след това и доцент по рисуване в Художествената академия, но после напуска и минава на свободна практика. Сега е професор и ръководител на катедра “Художествена обработка на метал” в Художествената академия. Автор е на статуята “Света София” в столицата, съавтор на герба на България. Направил е портрети на много от най-известните личности в България. Негови произведения са представени в Ермитажа в Санкт Петербург, Ермитажа в Москва. Носител е на наградите на СБХ за портрет през 1969 и 1982 г. Три пъти печели наградата “Марко Марков” (1977,1979, 1986), печели “Златен Езоп” през 1975 г. Получава наградата “За съвършенство” на музея “Хаконе” в Япония, наградата на триеналето на изящните изкуства в Ню Делхи, Гран При в Париж през 2002 г.