Георги Машев (1.01.1887 – 10.01.1946) е роден в Пазарджик. Учи живопис в Художествената академия при Петко Клисуров, в Петербургската художествена академия, Брюкселската художествена академия при проф. Едмонд Ришар и в крайна сметка завършва нашата академия при проф. Иван Мърквичка. В годините преди войните сътрудничи с остри карикатури срещу Фердинанд в редица софийски вестници като „Балканска трибуна”, „Българан“, „Смях“. Прави много успешна живописна изложба през 1915 г. назначен е за военен художник на Конната дивизия. Негови картини с военни сюжети са включени в изложбата на българските художници в Берлин. След края на войните живее, твори и работи в Мъжката гимназия в Пазарджик. Включва се в новоучреденото Дружество на южнобългарските художници и активно взема участия в неговите инициативи, урежда още самостоятелни изложби в София, Пазарджик, Русе и Пловдив. Особено важно събитие в творческия живот на Георги Машев е инициативата му да замине през 1930 г. в Париж и още на следващата година от пребиваването му е допуснат от журито за участие в най-значителната европейска изложба „Салон за изобразително изкуство“. Приет е за член на Дружеството на френските художници-хумористи (което е със специфичен статут — участващите там са 100 на брой и могат да се попълват само при сложен консенсус от представители едва след смъртта на техен член). Художникът демонстрира интерес към приказното и мистичното в родната история и предания. Рисува богомилите и тяхната дуалистична философия, кошмарите на съновиденията и несъзнателното, образи на митологични и легендарни герои. Може категорично да бъде определен за баща на диаболистичната тематика в българското изобразително изкуство. Значение за интересът му към българския фолклор и претворяването му играе познанството и близостта му от Брюксел с младия тогава изследовател на фолклорното наследство на България Васил Стоин. Когато Машев живее в София, германският пълномощен министър купува творбите му „Жена пере“, „Жена простира дрехи“, „Жена готви в кухнята“, „Деца играят на двора“ и „Момиче носи вода“. Картината „Тъга“ става притежание на пълномощния министър на Сърбия. „Голо тяло“ на пълномощния министър на САЩ, „Адам и Ева“ са купени от пълномощния министър на Япония.