Арт консултант — 23 декември 2014

менте 1

3 дневен семинар в столичния хотел „Анел“ разкри, че мнозина от нашите МВР специалисти всъщност трудно правят разлика между фалшива картина и копие. Всеки изкуствовед знае, че когато се прави копие на картина, този който го прави го подписва (отзад) и пише на кого е всъщност принадлежи оригинала. Същевременно много копия съвсем официално се продават почти във всички големи музеи, без значение дали са частни или държавни. Например в МОМА (Музей за Модерното Изкуство в NY) се продават картини – копия на Винсент ван Гог, както и известната негова творба „Звездна нощ“, и те струват от 200 до 2000 $ в зависимост от качеството.

менте 2

В същото време за фалшификат се приема, когато картината имитира и наподобява стил и особени черти от съответния автор – например, подобни фалшификати на Златю Бояджиев има из цяла България. За целта се ползват характерни, отделни сюжети от негови познати картини. Например от една картина се взима пейзажа от задния план, от друга се взима магаре, поп и някоя и друга баба, а от трета се взимат тополите. Така картината става фалшификат и след като към нея бъдат добавени подпис и година тя става напълно завършено престъпно деяние. Повечето подобни фалшификати са много добре направени, като на някои от тях дори им издават сертификати – т.е. по този начин ги узаконяват официално – или им измислят легенда – картината е наследство от баба ми, подари ми я зъболекарката, намерих я на тавана на един приятел и т.н.

менте 3
Оказва се обаче, че много от служителите на МВР не разграничават копие от фалшификат, като за тях всичко е едно и дори често му пришиват думата „менте“.
На МВР сбирката в хотел „Анел“ стана ясно, че „много скоро“ у нас ще бъде пуснат т.нар. портал за крадени картини. Абсурдът в случая отново се оказва типично българската процедура за работа с подобна база данни. Според „препоръката на МВР“, за да влезеш и да ползваш информация от въпросния сайт трябва първо да пуснеш молба до администратора на МВР и едва тогава съответната служба да ти разреши да гледаш и сравняваш творбите. Пълно безумие, тъй като подобно условие въобще не съществува в официалните правила и директивите на Европол и Интерпол. Вторият парадоксален момент идва от факта, че човек няма как да знае коя картина е крадена или се издирва поради една единствена, много проста причина – галериите у нас (без значение дали са държавни или частни) не са направили съответния архив, който да се качи в този сайт. Единствено НХГ има нещо подобно, но едва за една малка част от архива си, качени са само около 300-400 рисунки.

менте 4
Според бившата ПР-ка на НХГ Весела Радоева, преди месец благодарение на „Самсунг“ – България е направена една единствена мултимедия в която са качени единствено част акварелите с които разполага галерията. Всички други творби дори не са обозначени. Настоящият заместник шеф на НХГ Иво Милев пък се оказа абсурдно да бъде открит за коментар.
Любопитен факт представлява и информацията, че към момента в безплатния и не изискващ никаква регистрация сайт на Интерпол е отбелязано, че международната полицейска служба към момента издирва 43.000 картини по цял свят, но между тях няма нито една българска творба! В сайта който обаче родното МВР подготвя ще се изисква предварителна регистрация, молби и т.н при положение, че Конституцията на РБ казва, че подобна информацията по презумпция би трябвало да е публична!

http://www.interpol.int/Crime-areas/Works-of-art/Database

И още нещо – в Европа, (а това автоматично важи и за България, която е подписала този закон) за културна ценност се считат картини, които са на възраст над 50 години и с цена над 300.000 лв (триста хиляди). Изключително важен е съюзът „И“, защото той се прескача от нашите т.нар. „експерти“.
Същевременно МВР има списък с имена на търговци и фирми, които са подписали документ, че ще сътрудничат на службите в областта на културното наследство. Всъщност на сбирката в столичния хотел присъстваха представители на почти всичките въпросни лица и фирми, като болшинството от тях обаче категорично отказаха да коментират темата пред очите на своите формални другари от МВР. По внимателен анализ показва, че реално въпросната мрежа от лица и фирми всъщност работят като официални „доносници“ към МВР, даващи постоянно непроверена информация за пазара на картини у нас. Тук идва и следващия проблем. Съответната дирекция в МВР се задейства и започва работа единствено по донос – защото просто система за реална идентификация няма! Оказва се, както често се случва у нас, че за МВР отново е важно по-скоро да имитира дейност, отколкото да се бори реално с престъпленията касаещи културното наследство в държавата ни. Конфузната ситуация допълнително се увеличава и от факта, че реално още много отдавна, напълно целево в МВР са постъпили пари от ЕС с цел създаването и пускането в експлоатация на интернет сайт с подобна база данни. Въпреки това обаче този сайт не съществува и до днес. На срещата стана още ясно, че все пак спецовете от службите имат намерение „в най-скоро време“ да превърнат в реалност тази доста проста програма, за която пари от Европа са получени много отдавна.
www.interpol.int
Database / Works of art / Crime areas / Internet / Home – INTERPOL
www.interpol.int

www.big5.bg

Свързани публикации

АРТ КОНСУЛТАНТ

октомври 15, 2013

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>