Афиш Живопис Топ — 17 декември 2014

Весела бибина созопол

Тя е неотменна част от столичната бохема. Красавица, артистична, винаги стилна, с неизменното цигаре, добре поддържания маникюр, черните лачени обувки, златния часовник, палтото от лисица. Една от знаковите светски персони, които съвсем естествено се вписват в аристократичната обстановка на Руския клуб, на Кристал или Клуба на архитектите. Там обикновено е в компанията на режисьорите Едуард Захариев и Оскар Кристианов, на художниците Димитър Киров, Николай Ников-Ничето, Йони Левиев, на скулптора Сашо Дяков. Понякога задръжките падат и посетителите стават свидетели на ожесточени спорове с най-големия чешит по онова време – гениалният живописец Генко Генков.

За артистичния елит в средата на миналия век името на Весела Бибина е символ на висок стил. Председател е на художествения съвет на култовия за онова време Център за нови стоки и мода (ЦНСМ), както и на модна къща „Лада“. Спомените за онези запазени територии за красивото по време на социализма вече са поизтрити. Но малцина и в онези години са се докосвали до магията на живописното й наследство. Ателието й на столичната улица „Христо Белчев“ остава изключително лична територия. Там е нейният друг свят, който няма нищо общо с ритъма на светската персона Весела Бибина. Тук е сама, далеч от суетата на всекидневието. Сама със статива и платната, в които оживяват множество впечатления от любими точки у нас и в чужбина – през старите улици в Несебър и Созопол, любимия й Балчик, където през 1954 г. се омъжва за архитект Димитър Салабашев, до Генуа, Венеция, Цариград и пейзажите от Русия.

Точно тези пейзажи, заедно с неповторими натюрморти и портрети, рисувани от Весела Бибина ще видят посетителите на Националния музей на българското изобразително изкуство. Колкото и парадоксално да звучи, това е първата самостоятелна изложба на художничката 95 години след рождението и 11 години след смъртта й. Парадоксално, защото живописният свят на Весела Бибина е завладяващ с уникалното съчетание на колорит, майсторски рисунък и експресивност. Обявена за формалистка, а после за структуралистка, възпитаничката на проф. Никола Ганушев в НХА, е неприета от  критиката по онова време, която я обявява за твърде далечна на соцрелизма. Весела Бибина обаче цял живот се придържа към посланието на своя ректор в Академията, великият скулптор Иван Лазаров, който връчвайки дипломите на завършилите вече студенти им казва: „Бъдете себе си, бъдете различни, търсете свой път в изкуството и не подражавайте на никого!“

Може би битката с критиката, усамотяването в ателието и неподчиняването на норми позволява на художничката да не влезе в рамките и клишетата на времето. Тя е интересна, различна, разчупена. В платната й се съчетават традициите и техният модерен естетически прочит. А че талантът е безспорен, се вижда и от хора, които нямат претенциите да са натрупали някакви специални познания в областта на изобразителното изкуство. Но в случая няма нищо случайно. Бунтарката Весела Бибина е племенница по майчина линия на Майстора. И като че ли това изчерпва всякакви по-нататъшни обяснения откъде идват корените на интересите й в живописта. Защото баща й Никифор Бибин – един от модерните леви интелектуалци за времето си, е образован човек, но неговите интереси са в сфери, които са далечни на изкуството. Той завършва право и математически науки в Париж. Съдбата му е трагична, защото изчезва заедно с Гео Милев, Христо Ясенов и след време се установява, че е сред изгорените в пещите на Дупница.

Бибина 2

Да се върнем на дъщерята, която рисува тихо в ателието, но се прехранва и то добре с декорации и пана в годините на развития социализъм, когато съпругът й Димитър Салабашев е един от архитектите, които през 1957 година разработват проектите за комплекса Слънчев бряг под ръководството на Кольо Николов. Това е времето, когато вече Вълко Червенков е паднал от власт, а Весела Бибина си поема глътка въздух. Художничката е единствената, която в онези мрачни години не се отказва от колегата си Александър Жендов. Червенков и Жендов влизат в открит конфликт помежду си още през 1948 г., когато бъдещият диктатор е все още само председател на Комитета за наука, изкуство и култура. В този двубой художникът ще загуби живота си през 1953 г., а Весела Бибина, напук на всякакви забрани, ще ходи почти всеки ден на крака при него и ще го храни от ръцете си. Това не се е харесвало на самодържеца Червенков, но художничката успява някак си да мине между капките.

Нейният остър език, съчетан с аристократизъм и искреност привличат околните. Съвсем не е случайно, че Весела Бибина е муза на някои от най-великите ни майстори на четката. И до днес се пазят два нейни изключителни портрета, дело на гениалните Илия Петров и Кирил Цонев. Въпросните платна са включени в изложбата заедно с още 132 маслени творби, пастели и рисунки в залите на бившия царски дворец. Тази забележителна колекция от творби ни връща във времената на дамското каре за бридж заедно с Вера Лукова , Жана Стоянович и д-р Лили Конова, на недовършените разкази между водките със Станислав Стратиев, на дискусиите за изкуство с Генко Генков, Димитър Казаков-Нерон и Георги Божилов-Слона. На твърдото устояване, че Амедео Модилиани е най-великият художник, творил, макар и за кратко през 20 век. Междувременно именно великият италианец най-много влияе на Бибина като художник. Това се вижда от един неин автопортрет, който е показан в изложбата. Навярно различността е това, което привлича като магнит Весела Бибина към Модилиани. И слага своя отпечатък върху творчеството й.

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>