Топ — 03 юли 2014

Богомил 1 Николай 4

Да се пише, разказва, а най-вече да се анализира творчеството на   Николай и Богомил Райнови е изключително тежко и даже непосилно дело. Оставеното от тях е толкова обемно и мащабно, че обичайните човешки интелектуални възможности трудно биха се справили със задачата. Трудовете на баща и син Райнови са интелектулано предизвикателство. Те хвърлят мостове между епохи, символи и малко известни събития, които са разгадаеми само за единици посветени.

Николай 2

През 2014 г. отбелязваме 125 години от рождението на Николай Райнов и 95 години от рождението на Богомил Райнов. Затова съвсем навременно и уместно бе решението на Българската академия на науките да организира паметна вечер, посветена на акад. Николай Райнов и на проф. Богомил Райнов. А събитието, проведено под патронажа на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров в Големия салон на Академията, събра малка част от почитателите на двамата творци.

Богомил 4

Върху Николай и Богомил Райнови във времето са се упражнявали стотици. Голяма част от така наречените изследователи стигат и спират до „сензацията“, упорито разпространявана в годините. А тя е обикновена спекулация, дело на мерзавци и нагаждачи, които обвиняват Богомил Райнов, че се е отрекъл от баща си.

Каква е истината и кой има интерес да тиражира лъжи? На втория въпрос изглежда лесно да се отговори. Името на Богомил Райнов е символ на висок професионализъм. Писателят е личност с многостранни интереси и увлечения, с много таланти – ненадминат писател, поет, публицист, изследовател, изключителен изкуствовед, колекционер. Нормално е в ония студени години неговата находчива ирония да дразни гилдията и да предизвиква завист. Богомил е ненадминат майстор на високоинтелектуалния скепсис, често съчетаван със самоирония, характерна само за много широко скроени хора. Книгите му са преиздавани в милионни тиражи у нас и в чужбина, а от това по звучен шамар за завистливата конкуренция, няма.

Николай 1

Богомил Райнов безусловно е синоним на високи интелектуални качества, но това изглежда съвсем нормално, като се има предвид, че е наследник на най-големия ерудит от началото на миналия век Николай Райнов. Бащата наистина е цяла вселена. Неговите дълбоки филрософски познания, изследванията в областта на екзотеричната култура са смайващи и респектиращи. Николай Райнов използва символния език на посветените, което или респектира или отказва част от публиката да следва написаното от него. Този самовглъбен последовател на Учителя Беинса Дуно е бил наясно с последователността на своите прераждания, включващи и много вероятното му минало на богомилски епископ. Николай Райнов живее с усещането и мисията, че трябва да остави нещо на следващите поколения. С подобна мисия 10 века по-рано живее богомилският водач и епископ Симеон Антипа. Според някои изследователи двамата са различни проявления във времето на един и същ Светъл дух. Симеон Антипа е миниатюрист и иконописец, учил във Византия, Флоренция и Венеция. Като него и Николай Райнов сам пише и сам зографисва книгите си.

николай 3

Роденият през 1889 г. интелектуалец е последовател на древните мистерии на орфизма, а после и на богомилството. Той вярва в безсмъртието на душата и прераждането й в други тела. Николай Райнов става духовен учител на Димчо Дебелянов, Гео Милев, Теодор Траянов, Николай Лилиев, проф. Благой Мавров, Петър Димков и Илия Бешков. Църквата никога няма да му прости осветляването на богомилството.

Случайно ли Николай Райнов, че кръщава двамата си сина Богомил и Боян. Съвсем не, разбира се. Името Богомил не е трудно да се обясни, а малкият получава името Боян. За изследователите на фамилията не е трудна връзката с Боян Мага, който е третият син на Симеон Велики и е един от основоположниците на богомилството.

Богомил 2

„Какво ще правим, ако синовете ти те надминат в изкуството“, пита Диана Райнова съпруга си Николай. „Ако не ме надминат, ще си тегля куршума“, е отговорът. Тази симпатична случка съвсем естествено ни връща към прословутото „отричане“ на Богомил от баща си – спекулация, която замърсява пространството вече десетилетия. През 1950 г. като шеф на катедра в Националната художествена академия Богомил Райнов е трябвало да разглежда дейността на всички преподаватели от катедрата, включително и на баща си. „По онова време борбата срещу рецидивите на буржоазната идеология все повече се изостряше – пише Богомил Райнов. – Стария беше достатъчно почтен учен, за да се опитва под формата на марксизъм неща, които не са марксизъм. Той си даваше сметка за редица недостатъци на своята „История на изкуството“. Без странично подканване се бе заел да я преработи. Нетърпеливите да заемат мястото му дори не благоволиха да го изчакат да завърши преработката си, а решиха да оценят възгледите му въз основа на публикуваното преди. Въпреки отчаяните ми опити да си отскубна, част от работата по тази оценка бе възложена на мен. И веднъж на едно факултетско заседание, като шеф на катедра трябваше да се изправя и да съдя баща си. Бях нахвърлял предварително изказването си, като бях спестил в него всичко, което можеше да се спести. Макар да знаех, че ще си навлека публичните обвинения на някои свои съмишленици, както и стана впоследствие. Имаше обаче характеристики като „идеализъм“, „формален анализ“ или „електизъм“, които не можеха да се спестят. Додето ги произнасях, усещах как под ризата по гърба ми лази струйка пот, въпреки че вкъщи на четири очи бях отправял към баща си далеч по-остри възражения. Стария седеше на първия ред, навел очи не защото изпитваше смущение, а защото не искаше да смущава мене с погледа си. После стана да отговори с няколко думи, за да изложи сегашните си възгледи и да ни увери, че приема критиката. После отиде оттатък да си облече балтона, оня стария шперплатов балтон, който мъкнеше на гърба си вече четвърт век. Сподирих го, понеже имахме навика да се прибираме заедно, но той вече си беше тръгнал. На следващия ден баща ми ме посрещна у дома си, сякаш нищо не се беше случило. Едва по-късно, когато историята бе вече отшумяла, Стария ми каза веднъж: „Оня приятел те принуди да станеш и да изложиш един верен принцип, за да има повод да пусне цялата си безпринципност.“ Действително впоследствие баща ми завърши първия том от преработката си, но ръкописът му бе върнат с една отрицателна рецензия, зад чиято безпределна взискателност едва се прикриваше дилетантската некомпетентност. Стария направи нова преработка, която остана да се подмята из чекмеджетата на учреждението. С критиката на дейността му в академията се заеха по-енергични от мен хора. Изобщо доведоха го до желания от тях резултат: да подаде молба за пенсиониране.“

Богомил 3

На онова заседание Богомил Райнов наистина защитава честта и достойнството на баща си като голям учен1 запазвайки авторитета му, твърдят безпристрастни изследователи. Те дори припомнят, че след сбирката тогавашният заместник-ректор на НХА Любен Белмустаков се нахвърля върху Богомил, че не бил достатъчно критичен към баща си. Белмустаков подкрепя мнението си с донос във вид на писмо до ректора. След няколко месеца във вестник „Литературен фронт“ Богомил Райнов отговаря на иначе скромния като интелектуални и художнически качества Белмустаков със статията „Изкуството на преписвача“.

„Не мога да се отрека нито от баща си, нито от брат си. Много са ме натискали да тръгна срещу брат си Боян, особено когато той бе емигрира във Франция. Докато бях културно аташе в Париж имах опашка зад гърба си, но пак намирах начини тайно да се виждам с Боян. Как да се отрека“, споделя с болка в края на дните си великият писател Богомил Райнов, синът на Николай Райнов.

 

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>