Топ — 29 март 2014

Пиронков 004

Уникална колекция от около 50 емблематични платна на големия художник Енчо Пиронков остава завинаги в Пловдив. Майсторът на четката е предоставил живописното съкровище за вечни времена на родния си град, а в замяна на това общината му направи къща-музей приживе. Признание, което го слага редом до Златю Бояджиев, защото само музеите на двамата творци отварят врати всеки ден за посетители в Стария град. Другите галерии опустяха, независимо че сред калдъръмените улици витае духът на две поколения от гениални художници. Това на Златю, който работи редом с велики творци като Данаил Дечев, Цанко Лавренов, Васил Бараков и Давид Перец и онова на Енчо, в което са още незабравимият Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Христо Стефанов.

Че Енчо е успял художник, завършен бохем и щастлив човек се вижда с невъоръжено око. На 81 е пълен с живот, а момчешката му усмивка се съчетава по неповторим начин с мъдростта, която излъчва погледа му.

Пиронков 011

Заедно с Иван Вукадинов, Светлин Русев и Емил Стойчев, той е един от живите класици, които в момента оформят карето аса в изобразителното ни изкуство. Независимо от дълбоката връзка с родния си град, Енчо Пиронков отдавна е в националния отбор на изобразителното ни изкуство. От 1976 г. заживява в София, а в столицата го кани Людмила Живкова. Дъщерята на бившия партиен и държавен ръководител има дълбоки познания в областта на живописта независимо от всякакви спекулативни твърдения. Нейни учители са едни от най-големите ерудити по онова време – Богомил Райнов, Светлин Русев и Дечко Узунов. А за да стане Енчо Пиронков един от избраниците й – оценката е колективна.

Стилът „Енчо Пиронков” е в резултат на изграждана и утвърждавана с годините различна естетика и вкус. Той е отражение на индивидуалната философия на твореца, придавана ни чрез магията на цветовете. Художникът трудно може да бъде причислен към каквото и да било течение в изкуството. В творбите си е на крачка от сюрреализма, от сюрабсурда със силни експресивни елементи. Но тези невъзможни на пръв поглед взаимовръзки и съчетания са съвсем естествени при Енчо Пиронков. В живота се радва на здрави приятелства като тези със Стефан Данаилов-Ламбо, с покойния вече Вили Цанков, с Любо Левчев и Стефан Мавродиев. Отказва да участва в безсмислени войни и битки с околните. От устата му никога няма да чуете лоша дума за колега. Иначе дълбоко в себе си се дразни от глупостта и суетата. Често ги неглижира с отсъствието си от шумни светски прояви и медийни участия, но никога няма да го срещнете на улицата без артистичното фишу. Хем далеч от делничната суматоха и същевременно с това напълно в нея. Прекалено мълчалив за завършен бохем и същевременно бохем на квадрат, утвърден във времето и признат в средите на гениални артисти като Георги Божилов-Слона. Свидетели разказват, че в ония години двамата често се търсели, били заедно, за да си мълчат с часове един до друг.

Пиронков 009

Вероятно всичко това, съчетано с един дързък талант помагат на Енчо Пиронков да осъществи мечтата си и да се превърне в един от любимите автори на народа си. Научава се напълно сам да рисува. Решава сам да стане художник и се случва. Но художникът се ражда художник. Звездата на Енчо Пиронков изгрява на Първата младежка изложба в началото на 60-те години на миналия век. Това е преломното време, когато на сцената излизат автори, за които с основание се смята, че са едно от най-даровитите поколения.

Пробивът се осъществява и в европейските галерии. Няма точка от Стария континент, където Енчо Пиронков да не е забил знамето. Участва в близо 90 изложби, но най-големите успехи постига в Италия, където го представя водещия галерист Енрико Тоди. Резултатите са зашеметяващи – от изложба с над 40 произведения, Енчо Пиронков се прибира без нито едно. Колекционерите разграбват всичко, остават две картини и галеристите ги купуват за себе си. Същото се случва и на изложба в Париж. Неслучайно Париж става едно от любимите му места. Почти всяка години пътува до френската столица. За нея казва простичко: „Обичам я!”

Пиронков 002

И в България творбите на художника са част от най-престижните колекции. Събират го най-големите познавачи, които имат нюх към различното и към художниците със собствен почерк. Картините на Енчо Пиронков са по стените на колекционери от калибъра на Боян Радев, Ангел Симеонов, Васил Божков и Димитър Инджов.

Думите, признанието и колекционерските страсти обаче не могат да заслепят Енчо Пиронков. За него има по-важни неща в ателието, където продължава да търси отговорите на най-важните житейски въпроси. Най-голямата загадка, която опитва да разгадае в творчеството си, е жената. Тя заема особено място в платната му. И отговорът на сложния ребус вероятно е намерил в погледа на съпругата си Катя, с която са заедно вече близо 50 години. А от този поглед се чете възхищение.

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>