Афиш Новини — 05 февруари 2014

Найо 1

Елитната столична галерия “Лоранъ” отбелязва 90-годишнината на художника Атанас Нейков-Найо с изложба от голи женски тела. Колекцията от 19 акварела е закупена специално, за да бъде показана на публиката. Роднина на проф. Дечко Узунов, а и негов възпитаник в Художествената академия, Атанас Нейков формира свой собствен характерен стил в артистичното обкръжение на легендарната бохема от средата на миналия век, в компанията на творци като Кирил Цонев, Сирак Скитник, Бенчо Обрешков, Борис Ангелушев, Илия Бешков, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Вера Недкова и още много други. Настоящата изложба от акварели ни връща тъкмо към онази непринудена и изпълнена с творческа енергия атмосфера на 70-те години, когато голотата е бунт срещу обществените норми и изразява активното присъствие на личността. Освен обединени от „духа на времето”, женските образи на Атанас Нейков носят различни индивидуалности – нежно загатнат ефирен силует или уловена присъща дързост и свободолюбив нрав – с въздушната лекота на акварелната четка художникът майсторски пресъздава духа на своя модел.

Найо 2

Качвайки се по стълбата на галерията, спрях пред плаката на изложбата. С големи букви бе написано: „ГОЛО ТЯЛО”. Като лозунг – лозунг, който липсваше на митингите и стачките, лозунг, който би бил предизвикателство. Представете си един гол лидер, една гола партия, която и да е тя, с надпис „Да живее срамът!”. И това пред всички нас, облечените! Сякаш голото тяло се превръща в политическо покаяние, в политически срам. Не, по – страшно. В най – обикновено безсрамие. Метафората е и смешна, и трагична.

Какво е голото тяло на човека? Може би сигла на истината – необлечената истина на човека. В изкуството се превръща във всичко.

Във велико жертвоприношение – голото тяло на разпнатия Исус.

В радост и красота – мъжете и жените – голите тела на боговете на Елада.

В обида на човека – голите тела във фотосите от нацистките концлагери.

Голото тяло е било винаги предизвикателство, то е така сложно осмислено, че през Ренесанса се превръща в духовността на хуманизма; така одухотворено, че и католицизмът го прие в живописта на своите църкви. И в своята история има един свой папа, кръстен „Гащника”, защото обу телата на Микеланджело. Християнството с голото тяло на Исус; създаде символ. Неговото голо тяло в изкуството стана нов символ и на протеста, и на страданието на човечеството. Стана и разстрел, и съпротива, и всичко трагично, което човекът можеше да създаде и да изтърпи. Голото тяло е трогателната истина на човешката беззащитност. То е мъчено и репресирано, прострелвано и разстрелвано.

То е обичано и любено. Голото тяло сме ние, човеците. Телата на древните елини, египтяни и римляни са нашите днешни тела. Въпреки вековете. А колко е различен пластичният език на художника, който се докосва до тях! Сякаш голото тяло най – просто и най – трудно определя художествения възглед във времето.

То носи винаги в себе си и частица провокация – по отношение на традиции, бит, нрави, религия, идеология. И от векове неизменно присъства в изобразителното изкуство. Сякаш за живописта, скулптурата, графиката срещата с Фройд е ненужна. В ръката на художника изчезва дори и порнографията.

Обичам да гледам картините без да търся имена. Така те са сякаш по – истински. Безименни като иконите. Вървях сред голи тела – окачени, захвърлени, изоставени. Но това не бе Дантевият ад. А човешка нежност. Мъка или радост. Съдби на художници. И сатира. И безразличие. И любов. И наглост. И високомерие. И порочност. Всичко, което животът е превърнал в изкуство, в поезия, в метафора, в съдба. В свят. Когато в края на ХIX в. Мане представя своята „Олимпия”, базирана на една класическа схема (спокойна и умерена творба от съвременна гледна точка), обществената реакция е толкова силна, че галерията е принудена да постави картината в последната зала, над вратата. В края на ХХ в. Разголването е преекспонирано, преексплоатирано. Голотата през 60-те години например беше акт на неодобрение на закостенелите обществени норми. И последва бум в порноиндустрията. Порното пропълзя и към други територии. Днес голотата изглежда по – облечена от всеки друг път.

 

Атанас Нейков

Найо 3

 

 

 

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>