Колекционери Новини Топ — 26 ноември 2013

Валери Стефанов

 

Проф. Валери Стефанов е известен наш литературовед. Един от най-големите ни ерудити, дългогодишен ръководител на катедрата по история на българската литература и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет. Неговите изследвания са ориентирани към широк кръг проблеми, свързани с националната литературна история, с колективната идентичност, културната памет, идеологията. Председател на Съюза на колекционерите у нас, главен редактор на списание „Литературата”.

Интервю на Иво Димитров

 

- Господин Стефанов, на 18 декември колекционерите ще подредят втората си голяма изложба „Другият музей II”. Какво да очакваме в залите на Националната художествена галерия?

- На първо място – разнообразие. Така както разнообразни са колекционерските страсти. На второ място – качество. Доколкото стремежът на всеки истински колекционер е да селектира и събере възможно най-доброто според своите възможности, разбира се. На трето място – изложбата е протегнатата за пореден път ръка към българската публика. Изложбата е форма на споделяне и израз на вяра в  общата национална кауза. Когато говорим за култура и за просветен народ, трябва да знаем, че движението напред зависи от усилията и инвестициите на всеки от нас.

- Една от националните ни черти е завистта. Очаквате ли да има хора с тефтерчета, които да изчисляват колко милиона са в изложбата?

- Човекът е сложно същество, изтъкано от полярни чувства. Едни ще се радват на изложените артефакти, други ще изградят сложен емоционален сноп към хората, които ги притежават. В този сноп ще бъдат и завистта, и агресията, и омразата. За съжаление такава е доминацията днес в България – озлобените и озлочестнеи хора са в повече. Но все пак една подобна експозиция е празник – който иска да ходи на празника, за да пресмята, да завижда и да ругае – да го прави. Сигурно и това е форма на някакво удовлетворение.

музеят

- Вече се появяват коментари, че сега не е време за изкуство и изложби. За какви тенденции в развитието на обществото говорят подобни мнения?

- Учудвам се, че има такива коментари. Няма специални времена за развитие на изкуството, за „разцвет” на културата. Има хора, които могат да съзидават и други, които предпочитат да рушат или да се оплакват. И в епохата на Паисий не е било време да се пише страстна историческа публицистика, но Паисий е прописал. И е събудил част от хората. Те са му повярвали и лека-полека са започнали да се превръщат в „българи”. Не смятам, че подобни коментари са симптоматични за някакви генерални тенденции в обществото – то просто е стресирано от споделеното усещане за хаос, провал и безсилие.

- Може ли тази коледна изложба на колекционерите да се приеме като протегната ръка към държавните институции, които продължават да замитат под масата мръсотията от калпавия Закон за културно-историческото наследство?

- Точно това е – протегната ръка. Колекционерите не са „врагове на народа” и душмани на народното богатство. Те са български граждани, които имат тази страст – да събират ценни за тях неща. Една истинска колекция е тематика и систематика – тоест, тя дава възможност не просто да се трупат някакви неща, а да се въвеждат в концептуален ред. Така самите произведения на изкуството звучат по друг начин, проговарят на различен език. Част от хората в държавните институции не разбират точно това, макар че би трябвало да го разбират. България е чудовищна страна от гледна точка на развитата параноична подозрителност към нейните граждани.

музеят 1

- В интервю за нашия вестник миналата година казахте, че властта няма ум за култура. Дойде ли им акълът на управниците или още го чакаме на някоя отбивка?

- Всеки кандидат за власт декларира прекрасни намерения, за да се добере до нея, а после заорава в коридорите на администрацията, забравата и посредствеността. Това вече сме го гледали няколко пъти. Днес се вижда някаква воля да се променят нещата по отношение регулацията на културното наследство и развитието на пазара. Но освен воля за промяна трябват компетентност и способност да се поставят проблемите в по-широки рамки. Ако всеки продължи да говори от своя ъгъл и на своя език, разбирателството е трудно постижимо. Така че, докато не видим реален резултат оставаме в режим на очакване – дано умът сполети упражняващите властта.

- Логично ли е Съюзът на колекционерите да поиска от Министерството на културата постоянна експозиционна площ в бъдещия български Лувър, след като подобни практики има в много европейски страни?

- Има прекрасни примери за партньорство между държавата и колекционерски общности в различни страни. Не и в България. Нашият Съюз е отворен за подобно сътрудничество, а дали държавата е готова за него това тепърва предстои да видим. Нещо важно трябва да се разбере – експонирането на културното наследство предполага динамика, непрестанно провокиране интереса на публиката. В тази посока организация подобна на нашата може безспорно да бъде от полза.

музеят 2

- Може ли изкуството да е хапче срещу моралната деградация в обществото?

- Наистина имаме колективното усещане, че обществото ни е в някаква фаза на упадък, на страдание, на болезнен спазъм. И търсим изход от ситуацията, ресурс, с помощта на който да излезем от нея, да се променим, да се усмихнем. Истинското изкуство е провокация към човека, то е способ той да бъде подканен да размишлява за себе си и за света. Да търси решения. Изкуството показва, че другите светове са възможни, а не имагинерни. Оскар Уайлд не случайно тъгуваше от упадъка на лъжата. Той говори не за лъжата, която е всекидневно край човеците, а за „лъжата” на митовете, приказките, литературата – за великата и облагородяваща мощ на въображението. Изкуството няма да спаси света, но ще го подкрепи, преди да пропадне окончателно.

- Сега държавата се тресе от протестите на студентите. Вие сте един от най-авторитетните университетски преподаватели, как гледате на окупационните действия и какво виждате след тях?

- Аз вече го казах по друг повод – не гледам добре на окупацията, макар да приемем основанията на протеста. Моралът и политиката са човешки изобретения, за тях няма небесни гаранти. Именно ние, днешните българи, сме направили страната си това което е. Не я харесваме и смятаме, че някой страшен Враг ни е откраднал държавата. Но откраднатата и обявена за „ненормална” държава е функция на собствената ни посредственост. За дълги исторически периоди в България са било на мода колективното бездарие, което се е отливало или в дни на гнева или в тихо отчаяние. Сега отново са дошли дни на гнева, но искам само да припомня, че през двадесети век дните на гнева обикновено са свършали с братоубийства и с национални бедствия. Това не е заплаха, това е пресен спомен и колективна травма.

- Един мой приятел сравни закъснялата с няколко седмици реакция на студентите с онзи стар и изтъркан лаф от соца за албанския реотан. Смятате ли, че някой нескопосано подсказва на младите какво да правят, опитвайки се да приватизира енергията им?

- Протестът е социален котел, където врят различни интереси. Там ври и кипи недоволството от живота ни. Всички политици смятат, че именно те са по-добрите. Всички политици смятат, че младите хора протестират срещу Другите – истински лошите, фатално неморалните. Протестът на студентите може и да е мотивиран в някаква степен от политически кръгове и интереси, но за мен той огласява именно това – невъзможността да се продължава по този начин. Не може да идваш на власт на крилете на високите думи и да си тръгваш под градушка от ругатни и камъни. Именно този бесен политически цикъл доведе нацията до световъртеж и тя е на път да затъне дълбоко в поредния си исторически провал.

 

 

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>