Афиш Новини Топ — 29 ноември 2013

Сирака портрет

С мегаизложба Софийската градска галерия отбелязва 130-годишнината от рождението на големия български художник, поет, журналист, театрален критик  и ерудит Сирак Скитник. Проектът се осъществява благодарение усилията на изкуствоведите Красимир Илиев и Пламен В. Петров, които с огромен хъс месеци наред издирват творби на художника, както и данни за периоди от живота му, които не са чак толкова  осветлени. Да не забравяме, че след социалистическата револююция дълго време името на този естет е забранявано, а творчеството му е обявявано за непълноценно,  защото не се вписва в ония норми. Затова и сегашната изложба е своеобразното най-мащабно изследване за Сирак Скитник. Тя ще продължи до март, а в нея са включени творби от фондовете на Софийска градска галерия, Националната художествена галерия, галерия „Димитър Добрович“ в Сливен, на много други галерии в страната, както и на частни колекционери.

Сирака

Значителна част от картините на този майстор на цвета и линията все още остават в неизвестност, други са разпилени по частни колекции, а дори и тези, съхранявани в депата на държавните художествени галерии, рядко срещат своите зрители. Настоящата експозиция е сполучлив опит да се очертае развитието на художника като живописец, проследявайки отделните етапи в творческия му път и собственото му разбиране за изкуство. От първите живописни опити на Сирак Скитник при обучението му в Санкт Петербург (1908-1912 г.), през произведенията създадени в смутните военни години между Балканската и Първата световна война до ярките произведения, с които автора организира две свои самостоятелни изложби (1933 и 1935 г.), публиката ще се срещне с необятната колористична умелост на художника. Посетелите на галерията ще видят както едни от най-известните негови произведения, така и такива, непоказвани досега.

Сирака 1

В залите на галерията са подредени и част от смелите му опити в изкуството на графиката, към което Сирак Скитник посяга, за да се превърне в илюстратор на книги като „Поеми“ на Едгар Алън По, „Марионетки“ на Чавдар Мутафов, „Български балади“ на Теодор Траянов и много други.

Истинското име на родения в Сливен творец е Панайот Тодоров. Любопитно е, че първо завършва Богословското училище в Самоков (1902) и става учител. През 1908 заминава за Петербург, където вече учи живопис в частното училище на Званцева при Леон Бакст. Тук е състудент с Марк Шагал. Става член на групата “Мир искусства”, която в началото на ХХ век вече се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин). Изпраща литературно-художествени писма до списание “Демократически преглед”. След Балканската война, в която участва, учителства в Асеновград, а после става съиздател на списание “Златорог”. Драматург и артистичен секретар на Народния театър. От 1935 г. до смъртта си е главен ръководител на Радио София. Председател е на дружеството “Родно изкуство” и пръв председател на  Съюза на дружествата на художниците.

В дома на големия ерудит на тихата столична уличка „Борова гора“ често се събира столичната бохема. Тук често до зори се веселят писателите Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна и Дора Габе, художниците Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Борис Денев.

Сирака 2

Преди да покори артистичния елит в столицата Панайот Тодоров има нерадостно детство. Рано остава без майка, а  когато навършва 15 години, баща му, който едва успява да го издържа, му дава 40 лева и му казва: “Синко, повече не мога..Виж къде и как ще изкарваш хляба си!” Именно заради нерадостното детство Сирак Скитник измисля артистичния си псевдоним.

След престоя си в Петербург, където изживява драматична, но в крайна сметка нещастна любов с красавицата Наталия Маковска, се връща у нас. Междувременно избухва Първата световна война и той заминава на фронта. През 1917-а парче от шрапнел попада в гърдите му и остава там завинаги. Тежката рана ще стане по-късно и причина за ранната му смърт.
Висок, представителен, със светли очи и винаги свежо лице, с широкопола шапка и синя рубашка и панталон по руски маниер, той е преследван буквално на всяка крачка от жени, но упорито ги избягва и живее с чувството, че е самотен, защото Наталия го изоставя. И когато всички подозират, че ще остане стар ерген, 39-годишният художник и журналист среща в „Юнион клуб“ очарователната журналистка и преводачка Олга Симеонова. Тя е модерна и еманципирана за времето си жена. Нестандартно скроена, с остро чувство за хумор. Израснала е в аристократично русенско семейство, потомка е на два известни български рода – Симеоновия и Шишмановия. По това време Олга е омъжена за военния ни аташе в Букурещ, който има фиксидеята, че ще стане генерал. Когато среща Сирак Скитник, Олга зарязва мъжа си и през 1922 г. се венчава за Сирак Скитник. За разлика от съпруга си русенката е доста предприемчива и благодарение на нея двамата живеят в прекрасна къща-ателие. Дали семейството е щастливо, може само да се гадае. В дома им няма деца. Към тягостното настроение се прибавя и болестта на Сирак Скитник, което превръща Олга 20 години в негова болногледачка.
Въпреки това тя много го обича и живее в сянката му, пренебрегвайки таланта и личното си его.

Сирака 3

Share

About Author

admin

(1) Reader Comment

  1. Велик художник, жалко, че е забравен!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>