Живопис Новини — 20 октомври 2013

Пиронков 001Пиронков 008

Изключително прецизно изработен каталог с над 400 творби на големия български живописец Енчо Пиронков видя бял свят. Големият творец, който е знакова фигура за родното изкуство, е представен от изкуствоведа и директор на Пловдивската галерия Красимир Линков. Градът на тепетата всъщност е онова място, където изгрява таланта на Енчо Пиронков. Той е от онова неспокойно поколение, което проби през 60-те години и остави трайна следа в културната история на страната. Заедно с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Христо Стефанов той е сред най-ярките представители на известната Пловдивска школа. За качествата на Енчо Пиронков като живописец са казани много добри думи и са се произнесли десетки изкуствоведи. Особено тежи мнението на големия ерудит Богомил Райнов, който определяше художника като един от най-мощните и талантливи творци, които умеят да си играят с цветовете по неповторим начин.

Пиронков 002Пиронков 010Пиронков 011

В каталога, който ни представя Енчо Пиронков, намират място от най-ранните до най-зрелите картини на художника. Всички те го разкриват като разнообразен и постоянно търсещ творец. Предлагаме на читателите на нашия портал части от уводната бележка на изкуствоведа Красимир Линков.

В прекрасната си беседа “Дуенде – теория и проявление” Фредерико Гарсия Лорка казва, че при всеки артист изкачването на кулата на собственото съвършенство е плод на борбата, която той води със своето дуенде, а не със своя ангел, нито със своята муза. “Ангел и муза идват отвън. Ангелът дава светлина, музата – форма…За разлика от тях дуендето трябва да бъде разбудено в най-тайните убежища на кръвта.” Макар и свързано преди всичко с “живото тяло на изпълнителя” в музиката и танца, то е причината за черните щрихи, за необяснимата промяна на формите, за изблиците на светлина и цвят – за онова визуално преживяване в изобразителното изкуство, наречено картина, което истински не можем да разкажем никому. То е причина един образ да бъде жив, докато го наблюдаваме. То е причината да видим червеното, синьото, зеленото, бялото, спокойната или остра линия, силния ракурс на формите, но и да чуем вика на драмата, възторженото възклицание или напрегнатия ромон на диалога. Всъщност можем да кажем, че виждането, особено в изкуството, е състоянието на духа.

Пиронков 003Пиронков 004Пиронков 005

С помощта на казаното по-горе истинският характер на естетическия и емоционален език на Енчо Пиронков може донякъде да се обясни, но не може да се докаже. Във всички случаи преживяването при рисуване и при гледане няма един и същи смисъл, което е в основата на свободата в изкуството. Можем да приемем, но не сме длъжни да признаем предимството на друга философия освен нашата…

Първоначалното впечатление за спонтанност и естественост, за действие, което не се предхожда от обмисленото желание, за състояние, непредизвикано от воля, в живописта на Енчо Пиронков е скрито в простотата и всекидневноста на сюжетите му. В шепата сюжетни маркери, които ни поднася художникът, намираме няколко образа. Открием ли ги, приложението им сякаш идва от само себе си. Нарицателната им роля – тази в обществото, изглежда неясна, но действителната – в картината, е убедителна до крайност. Те са странни, когато мислим за тях, но напълно плътни и хармонични, когато ги чувстваме и приемем в контекста на живописта не като няколко грама боя и няколко експресивни замаха с четката. Всеки образ ще бъде суров, ако не повярваме, че има душа. ..

Пиронков 006Пиронков 007Пиронков 009

Енчо Пиронков изгражда митология, повтаряйки образи, ситуации и знаци, които вече знаем. Тяхното значение може да бъде обяснено, но всъщност целта му е да ги приемем като неслучайни в едно необяснимо употребяване в живопис със собствени правила и доминиращ дух. Усещане за тайнство, за съществено на фона несъщественото, за сериозност в правилата на привидната игра. Голямото въздействие на този процес на общуване идва от неуловимостта на духовното състояние, което носи.

Главният герой на това духовно състояние е образът на жената. Можем да го доближим само през идеята, че човешкото тяло е най-добрият израз на човешката душа. Тогава драмата на жеста и позата, деформацията и разкъсването на формата, незавършената и често пъти условна фраза на контекста, усещането за екстаз от болката и неизбежност от загубата дават висше значение на тази живопис и на нейния герой. В никакъв случай това не е описание на сюжет, но се приема като описание изобщо на душевен свят – като състояние на душата. Като възникнал вътрешен образ на нещо, което не можеш да кажеш, но можеш да покажеш.

Пиронков 012Пиронков 013Пиронков 015

Share

About Author

admin

(1) Reader Comment

  1. Много добър художник!

Вашият отговор на Рьорих Отказ

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>