Енциклопедия — 07 септември 2013

Марио Жеков портрет

Марио Жеков (16.10.1898 – 3.08.1955), истинското му име е Марин, е роден в Стара Загора. Тук получава средното си образование, тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник в него е вуйчо му – художника Васил Маринов. Чрез него открива светлината и звучността на цвета, влечението към рисуване сред природата. През 1917 год. постъпва в Художествената академия. През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен край Дойран. Случайността го изправя пред един френски офицер, който вместо в лагер го изпраща да учи живопис във Франция. През 1919 год. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. Времето му тук е поделено между ателиетата по живопис и галериите с картини на импресионистите. Един малък гваш от следващата година – “Зимна нощ” ясно разкрива борещите се у него влияния на импресионизма, експресионизма и символизма. През 1921 год. заминава за Турция, където слага началото на първия си цариградски цикъл. Акварелите, гвашовете и маслените му картони от Босфора, крепостта, гробищата, пристанището и околностите на града подсказват за все по-ясно пробуждащият се интерес към играещите цветове и отблясъците по водата. Още в тези ранни творби техниката му на живописец е завидна, а усещането за светлина, въздух и пространство – впечатляващо. Обича залеза – мистиката на неговите силуети и дългите сенки. Най-чувствен е обаче, когато слънцето запалва цветовете. През 1923 год. се завръща в България. Отбива военната си служба. Организира първата си камерна изложба в Пловдив и постъпва в Дружеството на южнобългарските художници. През лятото на 1925 год. заминава отново за Цариград, а от там – за Франция. Във вторият си парижки цикъл Марио Жеков развива по-осезаемо усещането си за материалност. Липсва му обаче силното слънце и играта на водата. Почти цялата 1926 год. прекарва в Цариград. През 1927 г. се връща в България. След кратък престой в родния град заминава за Черноморието. Там, сред скалите и самотните плажове, сред уличките на Созопол и Несебър открива неповторимоста, безкрайните превъплъщения на морето.

За да си осигури съществуването Марио Жеков приема работата на художник-декоратор в Пловдивския театър. За него тя е просто занаят за изкарване на прехраната и нищо повече. През 1930 год. представя  камерна изложба от ескизи и заминава за Италия и Франция. Пътува на юг. Рисува бреговете и изчезващите в омара скали на Ривиерата. Показва картините си в редица изложбени салони и галерии. Получава предложение за френско поданство. Отказва го. Завръща се в България през 1932 г. и веднага се озовава на Черноморието. С част от нарисуваните картини Марио Жеков открива през 1934 г. изложба в София. Възхитата си от нея споделя другият, вече утвърден майстор на пейзажа – Константин Щъркелов. И вероятно именно от тази изложба името на Марио Жеков ще се свързва преди всичко с морския пейзаж. На фона на десетките талантливи художници влюбени в природата, малцина са ония – усетилите духа на морето. Жеков е определено сред тях и не случайно пейзажите му от вътрешността на страната остават в сянката на морските сюжети. А по това време той вече е създал десетки платна от Търново и Трявна, Карлово и Пловдив, Стара планина, Родопите и Рила. През 1937 год. Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатиката го покорява и той остава там близо година и половина. В Дубровник създава най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Творбите, създадени в и край Дубровник му донасят изключителна популярност. Дори и сега в негово лице градът-легенда вижда един от най-любимите си художници. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватска. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ. Следват ъптувания в Гърция и на Охридското езеро. През 1943 год. Големият маринист Марио Жеков се завръща в София. С помощта на художника Пенчо Балкански организира най-представителната си изложба. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 год. – в Стара Загора. През тези и следващите години намира усамотение отново над разбиващите се в скалите вълни на морето. Създава десетки пейзажи, някои от които няма да завърши. Дошла е левкемията, която покосява един от малцината ни художници, които са успели да разберат морето.

Свързани публикации

Иван ТРИЧКОВ

Иван ТРИЧКОВ

декември 20, 2014
Филип СЕДЕФЧЕВ

Филип СЕДЕФЧЕВ

март 17, 2014
Никола ЗЛАТЕВ

Никола ЗЛАТЕВ

февруари 05, 2014
Андрей ЯНЕВ

Андрей ЯНЕВ

декември 04, 2013
Кирил ШИВАРОВ

Кирил ШИВАРОВ

ноември 21, 2013
Владимир ПЕНЕВ

Владимир ПЕНЕВ

ноември 08, 2013
Иван ГАЗДОВ

Иван ГАЗДОВ

октомври 30, 2013
Олга БЕЛОПИТОВА

Олга БЕЛОПИТОВА

октомври 22, 2013

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>