Любомир Далчев (27.12.1902 – 11.07.2002) е роден в Солун. През 1926 г. завършва живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов. Две години по-късно завършва скулптура в Римската академия за изящни изкуства при проф. Лупи. В един курс е с Алберто Джакомети и Сретен Стоянович. Продължава и прави специализация по пластична анатомия при проф. Анри Мез в Екол де Боз` Арт в Париж през 1929 г. При завръщането си у нас в периода между 1926 и 1932 година рисува живопис – портрети и фигурални композиции. Голяма част от картините му обаче са унищожени по време на бомбардировките през 1944 година.

След 1933 година се ориентира основно към скулптурата, става професор по монументална скулптура. Работи за 100 души и създава огромно по обем творчество с камък, бронз, дърво, ковани метали. Името му става известно в Европа. Многократно бива официално канен за скулптор на град Франкфурт в Германия, но той отказва заради ненавистта си към Хитлер. След 1960 г. творбите му стават по-експресивни и обемни по форма, твори много цикли от скулптури в естествен ръст. Преломен момент е забранената и обявена от критиците за формалистична скулптура „Бунт“, с която той се отделя значително от каноните на соцреализма. По-късно е изнесена от България. Това довежда до забрана за публикуване на две негови монографии, готови за печат. Далчев емигрира в Щатите. Славата му се носи по целия свят.  Участва в международни Биеналета в Антверпен, Сао Паоло, Монреал, Дели, Милано. Има творби в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Санкт Петербург, Москва и редица колекционери в САЩ. Някои от най-видните български скуптори са израснали под неговото влияние и според някои от тях без проф. Любомир Далчев българската пластична култура би била безкрайно бедна, немощна, жалка. Прави паметник на Дж. МакГахан в Лексингтон, смятан освободител на България от Америка, проект за паметник на Джеси Оуенс, паметник на Свободата, и редица други проекти. Две негови изложби с малка скулптура се разпродават за кратко време. Аукционната къща „Кристи“, базирана в Ню-Йорк, му предлага да го представя, но Далчев отказва поради липса на готови произведения. Прави уникален проект от червено дърво и бронз, увенчаващ входа на Сан Франциско откъм прочутия мост „Голден Гейт“, също редица пластики и живопис, както и многобройна графика. Умира месеци преди да навърши стогодишен юбилей. Погребан е в забележителния архитектурен комплекс „Кристалната катедрала“ в Гардън Гроув близо до Дизни ленд и Юнивърсал пикчърс на юг от Лос Анжелос.