Енциклопедия — 13 септември 2013

 

Петров Илия портрет

Илия Петров (6.07.1903 – 18.05.1975) е роден в Разград. През 1926 завършва живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов. Същата година печели конкурс и заминава на специализация в Мюнхен. До 1928 посещава частното училище на Хайнрих Ман и се учи от майстори на световната живопис. Учител по рисуване (1928 – 1940) в 13-а прогимназия в квартал “Ючбунар”, София. От 1940 е преподавател, от 1946 – извънреден професор и от 1957 до 1968 – професор по живопис в Художествената академия, където е декан на Факултета за изящни изкуства (1957-1962) и ректор (l965-1968). От 1972 г. става академик.
Първите му картини – “Гъдулар”, “Боримечката” (1927), “Портрет на Вл. Димитров – Майстора” (1929), са в характерни са за атмосферата на 20-те години. Постепенно неговата живописна система се усложнява и обогатява. Създава множество портрети – на Никола Маринов, Николай Райнов, Соломон Бенун, Кирил Петров. Рисува исторически картини: “Аспаруховата конница”, “Аспарух”, “Климент Охридски сред народа”,  “Паисий Хилендарски”. Участва в изложбите на дружество “Родно изкуство”, а по-късно става член на Дружеството на независимите художници и Дружеството на новите художници. Прави няколко опита в скулптурата: „Фигура” (1939), “Кариатида” (1940), “Релеф” (1939), ,.Грижа” (1971), стенописът “Завръщането на Ивайло във Велико Търново” в библиотеката-музей Велико Търново” (1961).

През целия си творчески път Илия Петров се утвърждава като един от най-големите наши живописци. Макар и да работи в стила на художниците от 17-и век, той създава едно първокласно изкуство. Неговата живопис е от световна класа. 300 години опит в цветовете – от Византия до Веласкес е събран в неговите картини. С огромна ерудиция той съчетава Тициановата мекота и прозирност на багрите, сребристите тонове на Веласкес, студената розова плът на Рубенс и създава женски портрети и голи тела, които са постижение не само за българското изкуство. Използва сложните оттенъци на зеленикавото и синкавото. Работи с велатури и сложни техники, така че 50 години след създаването им картините му изглеждат все едно не са засъхнали. Живописта на Илия Петров е почти невъзможна за репродуциране и снимките, които се публикуват навсякъде не представят истинското му изящество и майсторство. Художествената гимназия в София носи неговото име.

Свързани публикации

Иван ТРИЧКОВ

Иван ТРИЧКОВ

декември 20, 2014
Филип СЕДЕФЧЕВ

Филип СЕДЕФЧЕВ

март 17, 2014
Никола ЗЛАТЕВ

Никола ЗЛАТЕВ

февруари 05, 2014
Андрей ЯНЕВ

Андрей ЯНЕВ

декември 04, 2013
Кирил ШИВАРОВ

Кирил ШИВАРОВ

ноември 21, 2013
Владимир ПЕНЕВ

Владимир ПЕНЕВ

ноември 08, 2013
Иван ГАЗДОВ

Иван ГАЗДОВ

октомври 30, 2013
Олга БЕЛОПИТОВА

Олга БЕЛОПИТОВА

октомври 22, 2013

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>