Енциклопедия — 07 септември 2013

Господин Желязков портрет

Господин Желязков (1.08.1873 – 27.07.1937) е роден в село Демирча, румънска Добруджа. От гимназията във Варна, където учител по рисуване му е Антон Митов, идва трайният му интерес към изкуството. Става студент в първия випуск от 48 студенти на Държавното художествено-индустриално училище отваря врати за първия си випуск студенти. Сред 48-те избраници, които имат нелеката задача да проправят път за новото българско изкуство, е и Господин Желязков. В края на първата учебна година преподавателският съвет, чиито членове са такива творци и педагози като Иван Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов, съобщава пред всички, че Желязков е награден за отличен успех. През 1899 г. печели конкурс на Светия синод и с  отпуснатата стипендия заминава за Русия да специализира църковна живопис. Постъпва в Художественото училище в Казан. Успява да овладее спецификата на религиозното изкуство само за една вместо за три години и през 1900 година е приет за редовен студент във Всерусийската художествена академия в Санкт Петербург без приемен изпит заради показани безспорни качества. Има щастието да бъде забелязан от Иля Репин, който го приема в своето ателие, и Господин Желязков става първият българин-ученик на големия руски художник. В продължение на две години и половина под благотворното влияние на учителя си формира творческите си възгледи, а за копията на творби на Рембранд “Портрет на стара жена“ и „Мъж в селски костюм“, които се пазят и днес в Ермитажа и Петербург, талантливият младеж получава златен медал. Посещава и популярните четвъртъци в дома на професора си и има възможност да общува с елита на Русия. Духовната и творческата близост между Репин и Желязков прераства в истинско приятелство. По-късно той ще нарече двете си близначки, родени през 1916 година, Надя и Вера като дъщерите на Репин. Двамата продължават да поддържат връзка и след завръщането на Господин Желязков в родината. В едно от писмата си от 1928 от Финландия Репин изразява желание да му гостува. За съжаление намеренията им да се срещнат отново така и не се осъществяват.

В България с престижната си диплома, богатия опит и умения Господин Желязков бързо получава признание. Една година след завръщането си Светият синод на Българската православна църква дава специално препоръчително писмо № 1556 от 30.04.1908 г. на Г.Желязков, с което му се разрешава да поеме работата за иконопис и стенопис по храмовете във всички епархии. Работи в различни жанрове на живописта – от скиците до оригиналния портрет и сложната сюжетна композиция, големи постижения има в монументалната стенопис. Не е случайна поканата към Желязков да вземе участие заедно с малцината български живописци Иван Мърквичка, Антон Митов, Стефан Иванов, Никола Маринов и Никола Петров в изписването на храм-паметника “Александър Невски“. Изографисва и черквата „Свети Никола“ във Враца, русенската катедрала“Света Троица“, храмове в Пловдив, Кърджали, Видин. Художникът прави и проекти за мозайки – негова е мозайката на фасадата на сградата на Светия синод в София. Храмът “Света Троица“ в Добрич заема особено място. Строителството му започва на 29 юни 1906 година и завършва на 22 май 1911 година. Църковното настоятелство още през 1909 поръчва на Господин Желязков 20 икони за иконостаса в черквата. Той създава 16 царски и 12 апостолически малки икони плюс “Разпятие Христово“, „Преображение“ и „Просвета Богородица“, а за работата си по изписването на храма художникът е наречен „Иконографът на Добруджа“. При посещението си в църквата възхитеният Илия Петров възкликнал:“Образи като на Леонардо да Винчи!“

Господин Желязков се радва и на международно признание. Участва в представителни изложби на българското изкуство в Лондон, Виена, Загреб, Белград. Господин Желязков става член на южнославянското дружество “Лада“ веднага след завръщането си в България, а от 1908 до 1912 година е негов секретар и е пряко свързан с организационния живот на дружеството и неговата художествена дейност. Именно през този период са осъществени ІІІ-та и ІV-та южнославянски изложби в Загреб /1908 г./ и в Белград /1912 г./. За изложбата през 1908 година загребската преса пише: „Най-хубавите работи са откупени от Щрасмайеровата галерия – едно признание за българската живопис”. Картината на Господин Желязков „Девойче“ е купена от австро-унгарския император Франц-Йосиф І, който по-късно я дарява и днес тя и другите творби на българските автори са притежание на Модерна Галерия, Загреб. През 1984 година се урежда ретроспективна изложба “100 години Щросмайерова галерия“. В каталога на изложбата под № 528 е записано: “Господин Желязков. “Девойче“,  м. б., пл., 42/ 38.“

Но настъпва периодът на войните и от 1912 до 1918 година Г. Желязков е в редовете на българската армия. През 30-те години с младия си роднина, художника Георги Богданов, работи в Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, наричан „духовната перла на Северозападна България“. За зла участ на 27 юли 1937 година при изписването на купола на църквата пада от десет метра височина и загива. Нелепа смърт прекъсва живота на този забележителен български творец, чието творчество днес се съхранява в десетки храмове и български и европейски музеи и галерии.

Свързани публикации

Иван ТРИЧКОВ

Иван ТРИЧКОВ

декември 20, 2014
Филип СЕДЕФЧЕВ

Филип СЕДЕФЧЕВ

март 17, 2014
Никола ЗЛАТЕВ

Никола ЗЛАТЕВ

февруари 05, 2014
Андрей ЯНЕВ

Андрей ЯНЕВ

декември 04, 2013
Кирил ШИВАРОВ

Кирил ШИВАРОВ

ноември 21, 2013
Владимир ПЕНЕВ

Владимир ПЕНЕВ

ноември 08, 2013
Иван ГАЗДОВ

Иван ГАЗДОВ

октомври 30, 2013
Олга БЕЛОПИТОВА

Олга БЕЛОПИТОВА

октомври 22, 2013

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>