Васка Емануилова (25.12.1905 – 11.07.1985) е родена в с. Комщица, Годечко. От 1916 до 1922 учи във Втора софийска девическа гимназия, където неин преподавател по рисуване е Михаил Кръстев. После учи живопис при проф. Цено Тодоров и скулптура при проф. Иван Лазаров в Художествената академия. В първите и скулптурни творби е силно влиянието на Иван Лазаров. Печели първа награда в конкурса на студентите за композицията “На нивата”. Между 1927 и 1931 г. работи в ателието на проф. Марин Василев в Държавната художествена академия. Оттогава датират приятелството и творческото й сътрудничество със скулпторката Мара Георгиева. Двете дълги години живеят на семейни начала заедно. От 1927 г. показва свои произведения в почти всички изложби на жените-художнички.
През 30-те години създава портрети на художници и поети, в които постига ярка и точна психологическа характеристика на образите. Извайва серия изящни детски портрети, чиито фини черти разкриват детската чистота и невинност на моделите. В края на 30-те и през 40-те години създава голи тела, етапни в развитието на този жанр в българската скулптура. В тях художничката решава нови и сложни композиционни задачи и изгражда индивидуалния си пластичен език. На 4 февруари 1985 г., няколко месеца преди да почине, дарява творбите от постоянната си изложба на СГХГ (90 скулптури, 48 акварела, 35 рисунки) и 15 картини на Кирил Петров.