Скулптура — 30 август 2013

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951г. в Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1978г. завършва Художествената академия , специалност скулптура при проф. Д. Даскалов, където по-късно, като утвърден творец, преподава.

Творческите му изяви още от началото на пътя му в изкуството са силни и многобройни. През 1985-а заминава за Франция след конкурс за „Сите дез-ар“ в Париж. Участва в групови, тематични и самостоятелни изложби във всички по-големи градове в страната, в повечето европейски държави и световни културни центрове. Показва творбите си в над 45 самостоятелни изложби в Пловдив, Габрово, Базел, Париж, Варна, Варшава, Ст. Загора, Краков, Лондон, Димитровград, Делхи, Москва, Ереван, София, Истанбул, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Измир, Созопол, Сеул, Берлин, Вашингтон, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил,  Палма де Майорка, Хеерде  (Холандия), Бон и др. Само в Париж престижни галерии са организирали осем пъти негови самостоятелни изяви. Темите на неговите скулптури и малки пластики са разнообразни, винаги посветени на човека и драматичните му състояния, пресъздадени в оригинални художествени образи. Неговият почерк в изкуството се характеризира с ярко индивидуална пластичност и силен емоционален заряд. Световноизвестният френски скулптор Сезар казва: „Българският артист Вежди Рашидов е наредил себе си и своята страна сред най-високите върхове на културата на  ХХ век, сега и завинаги. Това, което прави, е прекрасно, докоснато от експресионизма… толкова е завладяващо. Той е толкова силен като излъчване, толкова могъщ… Очевидно е колко много културни пластове присъстват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време“.

DSC08993

Забележителните качества на творбите на Вежди Рашидов са отбелязани и с многобройни награди, увенчаващи яркия талант на своя създател, признание за голямото изкуство: Награда за скулптура на Международния симпозиум в Бургас „78 г.“ Златен медал на името на Данте Алигиери „81г.“ Първа награда от Международно биенале на хумора и сатирата в Габрово „83г.“ Награда за портрет на художника Борис Димовски (1983г.), Почетен златен медал на Европейската академия за изкуства – Париж „ За изключителни заслуги към човешката общност“ 85г. ; Сребърен медал на Първото световно триенале на портрета в скулптурата в гр. Гданск, Полша, 1987г., Награда на Световното изложение за изкуство на принца на Монако, 1987г.; Почетен диплом на Министерството на културата на Армения, 1989г.; Почетен диплом на фондация „Арт Хоризонтс“ , Ню Йорк, 1989г., Голямата годишна награда на СБХ за скулптура на името на Марко Марков 1989 г.,Награда на веригата Юнекура – Япония, 1996 г., Награда на асоциация „ Арт диалог“ за най-добър чужд автор за периода 1989–1996 г. Неговите произведения се намират в почти всички галерии в страната, както и в много частни колекции и музеи в чужбина: Музей „Пушкин“ – Москва, Фондация „Лудвиг  – Кьолн“ , Национална галерия – Ереван, Национална галерия  – Варшава, Музей „ Манцу“ – Токио, Музей „Корита“ – Токио, „Статис музеум“ , Отаро – Япония, Фондация „Екали“ – Париж , Музей „Тилсен“ – Канада, Национална галерия – „Анкара“ .

Вежди Рашидов е член на: Международната академия на пластичното изкуство към ЮНЕСКО, Европейската академия за изкуства, Парижкия есенен салон. Бил е член и на Съвета за духовно развитие към Президента на Р. България. Член –кореспондент на Българската академия на науките. Той е почитен гражданин на Армения, на гр. Кърджали, на гр. Мадан , на гр. Дулово, гр. Правец , гр. Димитровград.За своето ярко участие в международния културен живот и високо изкуство Удостоен е с 14 международни награди. Носител на Медала на Ватикана, на орден „Александър Невски“ 1-ва степен на Руската Федерация, на орден на заслугите на Украйна и Турция – 1-ва степен, на орден „Стара планина“ 1-ва степен на орден „Кирил и Методий“. През юни 2009 г. му е присъдено почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Специализираното висше училище  по библиотекознание и информационни технологии за големия му принос към българската култура и активната гражданска позиция.На 24 юни 2009 г. в Москва (Русия), в театъра „Етсетера“ , Вежди Рашидов получи Голямата  награда в областта на скулптурата „ВЕРА“ на Третия московски международен фестивал на изкуствата „Традиции и съвременност“ . На тържествена церемония в Москва на 6 март 2010 г. бе удостоен със званието Академик на Международната академия за изкуство и култура за цялостното си творчество. Избран за депутат в 41-то и 42-то Народно събрание. От 27 юли 2009 г. е министър на културата на Република България.

 Vejdi-Rashidov-2

 

Д Р У Г И Т Е   З А   Н Е Г О

В една портретна ретроспекция Вежди Рашидов ни среща със собственото си артистично движение във времето – от първите сериозни прояви на младия скулптор до произведенията на 60-годишнея зрял творец. Опасна и рискова съизмеримост, в която, за щастие, младежкото самочувствие и опитът на годините се срещат в цялостния образ на нестандартен творец, със свой път и творческо поведение, със своя образна система – експресивна и остра като чувствителност, сурова и нежна като излъчване. Един непредубеден поглед върху тази портретна галерия, освободен от публичното митологизиране и демонизиране на автора, ще открие истинския скулптор, изграждан и роден върху културни пластове, в които архаиката, античността, езическите мистерии и уроците на модерната скулптура са нейният духовен и пластически дом.В този дом авторът е приел Сезар и Слона, Лячо и Емил Стойчев, Кръстан Дянков и Борис Димовски, Георги Трифонов и Иван Кожухаров, познати, приятели и непознати, и ги е дарил с авторската си неповторимост. Докоснати един път от скулптора, те са извън мимолетните страсти и пристрастия и принадлежат на трайния живот на пластическото познание.Още с първите си работи в гранит Вежди откри себе си в една фигуративна образност, структурна и синтетична, която с годините и опита премина към остро експресивна форма, пространствена и жива, в която характерното и типологичното бяха изведени до знакова символика. Заедно с това времето, обстоятелствата и отговорностите до голяма степен успокоиха бохемската фриволност на автора и освободиха възприемането на скулптурата му от словесни клишета и публични комплекси. Скулптурата поначало е изкуство на тишината. Тя има нужда от думи и доказателства. Тя е извън служебни и административни постове и зависимост. Те могат да й попречат , но не могат да я създадат. Вярвам, че – вече от опита на 60-те години Вежди има основанията да бъде благодарен нан съдбата, че го е дарила със сложен, труден и противоречив характер. А скулпторът, преди да бъде скулптор, е характер.

Светлин Русев, ноември 2011

                                                                                                           

За първи път срещнах Вежди Рашидов през лятото на 2011 година, благодарение на една изложба в Лувъра, представяща българското наследство. Вече бях чувал за добрите му качества като министър на културата. Министър малко извън общите възприятия, твърдо решен да модернизира и развие музеите в България.  Веднага усетихме взаимна симпатия. Планирахме многообещаващи културни проекти. Много често големите идеи се се раждат именно от приятелство и уважение. Освен като министър, Вежди Рашидов ме спечели най-вече като човек на изкуството.        Устремен, упорит, отворен към всичко, загрижен за всеки. Човек, който носи образ на „новатор в изкуството“ и води, както се изразява Емил Зола в своето време, „ добрата битка“ в защита на артистичното творчество.Неговите скулптури носят неговия образ – щедри, отворени, далеч от общоприетото. Неговите лица, бюстове, колкото и еклектични да са, имат обща черта: те не се виждат, те се наблюдават. Всеки един от бюстовете привлича погледа, заинтригува, пробужда, провокира и човек осъзнава целия скрит труд, търпение и страст. За всяка една от скулптурите неговото учудващо вдъхновение е подхранено от различни изкуства, школи и епохи. Забавно е да се съзерцава творчеството му,откривайки винаги различни музи, отпечатъци от неговите вълнения, живот и срещи. Стилът му е неподражаем, разпознаваем сред хиляди други. Вежди Рашидов познава добре Париж още от ученическите години. В тази връзка настоящата изложба е своеобразно завъръщане. Пожелавам на автора да пожъне успеха, който заслужава.

Анри Лоарет, изпълнителен директор, Лувър

 

 

DSC08992

Според мен ти представляваш любопитна смесица от скептицизъм и избухливост, своеобразно добросърдечие и нежност – вечните и неразделни качества на всеки значим артист. Само при по-близко общуване с теб може да  се проникне в непонятните тайни на душата ти. По външност бихме могли да те сравним с един артист, търсещ своята истина – гатов да я отстояваш с всички възможни средства, леко афектирана личност за всички идеи, които не влизат в твоя естетически кръг, ледена мантия, броня на ранима и извънредно чувствителна душа. Пламенна страст към доброто и красивото в живота , а под маската на егоизма – същата преданост към своите приятели и любими идеи.Друго ценно качество у теб е въобржението – то никога не е преставало да се катери по стръмните висоти на съвършенството. Твои биха могли да бъдат доброто и злото, небето и адът.Всички твои способности са подчинени на въображението и въображението определя тяхното място и тяхната стойност.Видимата вселена според мен е само храна за ръката на артиста, който определя нейното място и значение, вдъхновява порядък и хармония. Вежди, ти пламенно обичаш страстта и хладнокръвието, търсиш начин да ги постигнеш с всички възможни средства.Какво представлява в крайна сметка делото на един скулптор? Любов, отлична ерудиция, познание на тънкостите на занаята, силна и същевременно изящна форма, стремеж към съвършенство.Всички тези качества , като цяло и поотделно, представляват твоята гордост.

В нашата плачевна епоха се създаде нова индустрия; тя немалко допринесе за утвърждаване на глупостта и кича в изкуството и за унищожаване на малкото божествени неща в българската пластична традиция.Затова аз съм дълбоко убеден, че твоите резултати са от най-високо качество, че си познаваем сред останалите артисти, че притежаваш свой кръг от теми, така добре прилягащи на твоя темперамент.      Остани такъв, какъвто си, защото по-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за това, което не си.

Емил Стойчев, март 2006 г. Париж си.

   799bad5a3b514f096e69bbc4a7896cd9  През 1986 година Вежди Рашидов пристига във Франция с изложба за Есенния салон на изкуствата. За мен този момент беше да се запозная с него и със скулптурите му. Аз самият имам влечение към импресионизма и бях силно впечатлен от творбите му,които се отличават с много ясни и изразени черти и индивидуалност. Тогава му предложих да организира изложба в Париж през юни 1990 година. Изложбата пожъна голям успех. Поддържахме приятелството си през годините, срещайки се при всяко негово пътуване до Франция,и с голяма радост  посрещнах новината за назначението му като Министър на културата в България.Доколкото касае френско-българските взаимоотношения, Вежди Рашидов е изключително успешен министър, понеже заедно с господин Фредерик Митеран съумяха да  задълбочат културните връзки между двете страни. Подписаха се договори с Лувъра, други проекти са в процес на реализация, като този с Музей Роден… В качеството си но Министър на културата той успя да възроди българския културен център, който регулярно организира концерти и изложби.          Творбите на скулптора Вежди Рашидов са производения с изключителна стойност. Успехите на неговите международни изложби (Турция, Франция, Холандия, Япония, Испания, Италия, Русия…) свидетелстват за неговия талант на артист. Разпознаваемият му стил от тревожни фигури, тела, деформирани до причудливи пропорции, пропива скулптурите му с нова емоция. Творбите му разкриват различно и оригинално изкуство. Вежди Рашидов, артист с многобройни дарби, сътворява силен живописен език, нойто разчупва естетическите канони чрез своята мощна изразителност.С удоволствие представяме двадесетина от значимите му творби, както и произведения на Захари Каменов, български художник график с голям талант, чиято любов към фината и могъща образност и желанието безспирно да се стреми към съвършенство му придават изключителен артистичен облик.Тази изложба ще позволи да представим на френската публика двама български творци, които имат значим принос за страната ни. Жан-Пол Вилен, собственик на Галерия „Жан-Пол Вилен“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Share

About Author

admin

(0) Readers Comments

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>